Решение № 3739 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ и на „Холид“ ЕООД против Решение № 14519/ 28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4250/2020 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/.

В касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, в частта с която ДФЗ е осъден да заплати сумата от 1 221 266,85 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Сочи, че пропуснатите ползи се основават на копие от договор от 11.05.2016 г. за доставка на еднодневни патета, сключен с „Агровал БГ“ ЕООД и Уведомление от 25.07.2016 г., за което се твърди, че изхожда от „Агровал БГ“ ЕООД и представлява предизвестие за прекратяване на договора като не са представени в оригинал. Излага довод, че съдът неправилно е кредитирал събрания доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението от страна на ДФЗ за отпадане на обезщетението. Моли да бъде отменено решението на съда в оспорваната му част и претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът по първата касационна жалба - „Холид“ ЕООД, чрез адв. Златева в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на ДФЗ като неоснователна. Намира атакуваният съдебен акт, в оспорваната му част за правилен и законосъобразен. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Във втората касационна жалба - на „Холид“ ЕООД, са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, в частта с която е оставен без разглеждане иска против Държавата, представлявана от министъра на финансите, за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 3 027 360 лева, равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС „С. К. С.“ и в частта, с която е отхвърлен иска срещу ДФЗ за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 3 027 360 лева, равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС „С. К. С.“. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на закона и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли да бъде отменено решението на съда в оспорената му част и претендира заплащане на разноски по делото.

Ответникът по втората касационна жалба – Държавен фонд „Земеделие“, чрез адв. Събев, в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на „Холид“ ЕООД. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Ответникът по двете касационни жалби - Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрк. Димитрова, в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба на „Холид“ ЕООД. Намира атакуваният съдебен акт, в оспорената от дружеството част за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че решението е правилно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, както и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, намира тази на ДФЗ за неоснователна, а тази на „Холид“ ЕООД за частично основателна, само по отношение на Държавен фонд „Земеделие“.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от „Холид“ ЕООД искова молба против Държавен фонд „Земеделие“ и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, в условията на солидарност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ с претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отменен по съдебен ред административен акт – Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. в общ размер на 6 384 495,40 лв., както следва:

1. пропуснати ползи в размер на 1 221 266.85 лв. от неизпълнение на Договор за доставка на еднодневни стокови патета от 11.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането;

2. претърпени загуби:

2.1. в размер на 3 027 360 лв., равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС „С. К. С.“;

2.2. в размер на 2 119 504.09 лв. – равняващи се на разликата между отчетна стойност на активи на ищеца и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело № 20199270400558 при ЧСИ С. Лазаров, ведно със законната лихва върху нея, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е оставил без разглеждане предявените от „Холид“ ЕООД искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди против Държавата, представлявана от министъра на финансите. Със същото решение АССГ е осъдил ДФЗ, да заплати на „Холид“ ЕООД сумата от сумата от 1 221 266.85 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба от неизпълнение на Договор за доставка на еднодневни стокови патета от 11.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането. Съдът е отхвърлил предявените от „Холид“ ЕООД искове за заплащане на обезщетение за претърпени загуби:

• в размер на 3 027 360 лв., равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС „С. К. С.“;

• в размер на 2 119 504.09 лв., равняващи се на разликата между отчетна стойност на активи на ищеца и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело № 20199270400558 при ЧСИ С. Лазаров, ведно със законната лихва върху нея, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

• в размер на 16 364 лева, равняващи се на заплатени лихви за просрочие по договор за овърдрафт от 28.04.2016г. с „ПИБ“ АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.

От фактическа страна по делото пред АССГ е установено, че ищецът е притежавал регистриран животновъден обект, находящ се в с. Полянци, община Ихтиман, предназначен за отглеждане на патици за угояване, с капацитет 13 500 бр., вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ-София област с ветеринарен регистрационен номер 2068-0070. Обектът е изграден съгласно договор за новация от 23.03.2015 г., сключен между ДФЗ и „Холид“ ЕООД, като дружеството става заместваща страна по договор № 23/121/05700/15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ и се задължава да изгради „Птицеферма за отглеждане на пуйки с битово-административна сграда“ до 30.06.2015 г. С анекс V от 04.04.2015 г. към договор № 23/121/05700/15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ страните са договорили, че към датата на подаване на заявката за окончателното плащане, ползвателя се задължава да насели обекта с 300 бр. патици, като в срок до 31.03.2016 г. се задължава да увеличи броя на животните с още 13 200 бр. патици. По договора за финансиране, ДФЗ е отпуснал и превел 1 417 045,33 лв.

На 21.06.2016 г. срещу „Холид“ ЕООД е издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3955 от 21.06.2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ в размер на 1 417 045,33 лева, който с решение  № 10754/04.09.2018г. по адм. дело № 4120/2017г. на ВАС е отменен. Установява се от писмените доказателства по делото, че ищецът е сключил договор за доставка, по силата на който „Агровал БГ“ ЕООД е следвало да доставя по 108 000 бр. еднодневни стокови патета годишно, на определени интервали. С уведомление от 25.07.2016 г. договорът бил прекратен от страна на „Агровал БГ“ ЕООД, поради наличието на издадения АУПДВ и невъзможност „Холид“ ЕООД да изпълни точно и своевременно договореното помежду им.

Във връзка с направено оспорване от страна на ответника по отношение на представените нотариално заверени преписи на договора за доставка на патета от 11.05.2016 г., сключен между „Холид“ ЕООД и „Агровал БГ“ ЕООД и уведомление от 25.07.2016г., по делото са били допуснати единична и тройна компютърно-технически експертизи. Техните заключения са кредитирани от съда, доколкото безпротиворечиво посочват липсата на външна намеса върху регистъра на нотариуса, в който са заведени преписите.

Във връзка с процесния животновъден обект и бизнес намеренията на дружеството е била допусната и изслушана зоотехническа експертиза. По делото е била допусната също така и съдебно-оценителна експертиза с оглед ресурсите, разходите за суровини и материали, необходими за производството на заложените количества живо тегло птици. Заключенията и на двете експертизи са възприети от съда и страните като обективни.

По делото също е била допусната и изслушана основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза относно дължимите неустойки, изчислени по „Договор за доставка на отгледани патици“, сключен на 17.05.2016г. със ЗС „С. С.“ и получени по Уведомление  от 25.03.2019 г.

За осъществяване на бизнес плана си, на дружеството-ищец е била отпусната от „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит - овърдрафт по разплащателна сметка сумата от 650 000 лв., предназначена за оборотни средства и текущи задължения. Дружеството е изпаднало в забава по кредита за овърдрафт и кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Банката се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на който е образувано изп.д.№ 20199270400558/2019 г. по описа на ЧСИ С. Лазаров. Тъй като срещу „Холид“ ЕООД е образувано и изпълнително дело № 20189270401827/2018 г. по описа на ЧСИ С. Лазаров, „Първа инвестиционна банка“ АД е била присъединен кредитор по посоченото дело. По изпълнително дело № 20189270401827/2018 г. по описа на ЧСИ С. Лазаров за задълженията на ищеца, на публична продан е изнесен имотът, в който е изградена птицефермата, както и самата ферма. От проведените продани, посоченият ПИ е продаден за 894 000 лв. с ДДС, а движимите вещи са продадени за общата сума от 46 080 лв. Общата сума, която е събрана от публичната продан на движими и недвижими вещи на ищеца, е 940 080 лв., която е разпределена съобразно протокол за разпределение по изпълнителното дело. От заключението по ССчЕ е видно, че общият размер на активите, изнесени на публична продан и бил с пазарна стойност от 2 903 604.08 лв. Т.е., налице е била разлика между отчетената стойност на активи и сумата, за която същите са възложени в хода на изп. дело № 20189270401827/2018 г. при ЧСИ С. Лазаров, която разлика е в размер на 1 963 524,08 лв.

Съдът е изложил мотиви, че по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, исковата молба е недопустима, тъй като държавата не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове.

По отношение на исковата претенция за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, вследствие на пропуснати ползи, съдът е споделил доводите на ищеца, че при установяване на търговските взаимоотношения с „Агровал БГ“ ЕООД, същият е преговарял от позицията на дружество- коректен бенефициент, получило значително финансиране за изграждане на собствена модерна ферма за патици, с потенциал да реализира успешно дългосрочен бизнес-план и да осъществява развитие в тази област. Продуктите от патици са търсени главно на международния пазар от големите търговски вериги, които имат желание и сключват договори само със сигурни доставчици, за големи количества. Възникването на основателни съмнения във възможността на дружеството – купувач да заплати и осигури получаването на еднодневни патета е сериозен аргумент за доставчика да прекрати търговското споразумение, тъй като вредите, които би понесъл, биха довели до несъразмерни затруднения в собствените му производствени графици. В тази връзка, неслучайно в този тип договори за доставка на живи патета се предвижда възможност за едностранно прекратяване, ако се създаде основателно съмнение във възможността на някоя от страните да изпълняват задълженията си по договора. Именно на чл. 14 от сключения на 11.05.2016 г. договор се е позовал „Агровал БГ“ ЕООД, когато е отправил едностранно предизвестие за прекратяване на договора с ищеца.

Съдът е приел, че от неизпълнението на договора с „Агровал БГ“ ЕООД, за дружеството са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен АУПДВ, тъй като ако не беше издаден, ищецът би изпълнил договора и би реализирал печалба от отглеждането на еднодневните патета и продаването им като угоени патици. Този потенциал за реализиране на реални приходи е останал неосъществен поради прекратяването на договора с „Агровал БГ“ ЕООД. А последното е пряка последица от образуваното производство по издаване на АУПДВ.

В заключение е посочил, че в животновъдния обект е било възможно да бъдат отгледани патици и да бъдат реализирани, като така формираната стойност представлява пропуснати ползи за ищеца, тъй като заложената в бизнес-плана печалба е реално осъществима и би настъпила, ако не е бил издаден процесният незаконосъобразен административен акт. Съдът е кредитирал и се е позовал на заключението на ССчЕ, от което е видно, че дружеството е отгледало две партиди патици през 2017 г., което е довело до намаляване на заложената прогнозна печалба от отглеждането на останалите шест партиди - стойността на които възлиза на 313 109,71 лв. за 2017 г. За 2018 г. и 2019 г. (фермата не е работила през този период) сумите посочени в бизнес плана са били съответно по 454 078,57 лв. за 2018 г. и 454 078,57 лв. за 2019 г. Или общата сума за нереализирана печалба за процесния период 2017г., 2018г. и 2019г. е била размер на 1 221 266,85 лв. Поради което е уважил претенцията в тази ѝ част.

По отношение на реално претърпените загуби съдът е съобразил събраните по делото доказателства и е посочил, че ищецът е притежавал регистриран животновъден обект, в който е целял да засели и съответно отглежда еднодневни патета, като за осъществяване на този проект, по силата на договор №23/121/05700/15.03.2013г. е била отпусната финансова помощ. За реализиране на стоката по проекта, ищецът е сключил договор за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г. със земеделски стопанин /ЗС/ С. С.. Страните са се договорили, дружеството да отглежда и доставя по 105 300 отгледани патици за угояване годишно, на приблизително равни партиди през 15 календарни дни, считано от 18.02.2017 г., съгласно график – приложение № 1 към договора, при средно живо тегло на отгледаните патици около 3,550 кг/брой. Срокът на договора е бил до 31.03.2021 г. Договорената единична цена за брой отгледана патица е била 15,20 лв. без ДДС, платима по банков път. В договора е било договорено, че доставчикът /„Холид“ ЕООД/ дължи неустойка в размер на 10 лв. за всяка недоставена патица /т.VІІ, чл.12/.

С уведомление от 25.03.2019г. ЗС „С. С.“ е уведомил „Холид“ ЕООД, че дължи неустойка, поради неизпълнение на договореното между тях. В него е липсвало волеизявление за прекратяване на договора за доставка на патици. Видно от споразумителен протокол от 25.02.2020 г., сключен между ЗС „С. С.“ и „Холид“ ЕООД, страните са уточнили, че ищецът има задължение за заплащане на неустойка по цитирания Договор за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г., към земеделския производител в размер на 3 027 360 лв. Тъй като и ЗС „С. С.“ е имал задължения към „Холид“ ЕООД, страните са се договорили да направят прихващане на сумите, като задълженията на „Холид“ ЕООД били изцяло погасени с извършеното прихващане. Дължимите неустойки по „Договор за доставка на отгледани патици“ от 17.05.2016 г., - предмет на споразумителния протокол от 25.02.2020г. били отразени в счетоводството на „Холид“ ЕООД на датата на подписването му. За начина на водене на счетоводството и други спорни въпроси е изслушана съдебно счетоводна експертиза. Нейното заключение е прието, но в решението си, съдът е констатирал, че по отношение на цитираните в споразумителния протокол договори за цесия липсват доказателства за достоверната им дата, както и такива, че същите са породили правно действие. Посочил е, че единствено констатациите на ССчЕ, че процесната неустойка е отразена в счетоводството на ищеца, не са достатъчни, за да се приеме, че страните действително са направили прихващане с други свои вземания и задължения. Поради което е намерил за недоказано от страна на ищеца, че е претърпял реално вреда, заплащайки неустойка в претендирания размер и е отхвърлил предявеният иск за сумата от 3 027 360 лв. като недоказан.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда по отношение на извода, че Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове и по отношение на нея исковата молба е недопустима. Поради това не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съдът правилно е отбелязал, че дължимото обезщетение за вреди обхваща, както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се представлява намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропуснатата полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора.

По отношение на претендираната сума от 1 221 266,85 лв., нереализирана търговска печалба, съгласно бизнес плана, административният съд също правилно е приел, че тя представлява пропусната полза за ищеца и следва да му бъде присъдена. Този извод административният съд е изложил след анализ на заключението на вещото лице по ССчЕ.

Обосновани са изводите на съда позовавайки се и на другите експертизи – зоотехническата и оценителната, че процесният животновъден обект е съобразен с техническите изисквания, функционално надежден, гарантиращ успешно производство, което прави бизнес-плана изпълним в пазарни условия. Съобразен е с тенденциите за развитие на отрасъла птицевъдство, по-специално за угояването на патици до 42 дни, с европейските стандарти и направления. Ищецът, според заключението дори е могъл да реализира по-висока от заложената в бизнес-плана печалба.

По отношение на оттеглените искове в частта относно претендираното обезщетение в размер на 2 119 504.09 лв. – равняващи се на разликата между отчетната стойност на активи на ищеца и сумата, за която същите са възложени в хода на изпълнително дело № 20199270400558 при ЧСИ С. Лазаров, както и обезщетение в размер на 16 364 лева, равняващи се на заплатени лихви за просрочие по договор за овърдрафт от 28.04.2016г. с ПИБ АД, въпреки направеното оттегляне АССГ е отхвърлил исковата молба неправилно. Следвало е да върне исковата молба в тази и част и да прекрати производството, по отношение на оттеглените искове.

По отношение на претендираната сума за заплатената /прихванатата/ неустойка, касационната инстанция намира, че неправилно съдът е приел, че не е налице реално претърпяна вреда за претендираната сума от 3 027 360 лв.

Видно от приложенията по делото и най-вече от кредитираните съдебно счетоводни експертизи, „Холид“ ЕООД е заплатил дължимите по договора неустойки чрез прихващане на насрещни вземания. Със споразумителен протокол от 25.02.2020 г., сключен между ЗС „С. С.“ и „Холид“ ЕООД, страните са уточнили, че ищецът има задължение за заплащане на неустойка по цитирания Договор за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г., към земеделския производител в размер на 3 027 360 лв. Тъй като и ЗС „С. С.“ е имал задължения към „Холид“ ЕООД, страните са се договорили да направят прихващане на сумите, като задълженията на „Холид“ ЕООД са изцяло погасени с извършеното прихващане. С посочената обща сума в размер 3 027 360 лева действително „Холид“ ЕООД е намалил своето имущество. Това е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен АУПДВ /с окончателно решение на ВАС от септември 2018/, поради невъзможността да се финансира адекватно производството на патици, организирано от дружеството.

Не се подкрепя изводът на съда, че липсват доказателства за достоверната дата на договорите, както и че същите не са породили правно действие. По делото е установено, че договора за доставка на отгледани патици от 17.05.2016 г., сключен със ЗС „С. С.“ има достоверна дата, тъй като е представен официално заверен препис на договора с мокър печат на нотариус Налбантова /нотариус с район на действие CPC, с per. № 142 на НК/. За неговата надлежна регистрация в регистъра на нотариуса са изслушани основна и допълнителна съдебно компютърна експертиза, чието заключение е еднозначно за липса на външна намеса и изменение в този регистър. Описаното води до извода, че договорът е съществувал и доказва намерение за извършване на търговска дейност, свързана с отглеждането на патици и тяхната реализация на пазара. От неизпълнението на Договора със ЗС „С. С.“ за дружеството са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен АУПДВ.

В допълнение следва да се отбележи, че напълно ясно и коректно в приетата ССчЕ е посочено, че неустойката е отразена в счетоводството, като разход на датата на ефективното ѝ разплащане, като са взети счетоводни операции на дата 25.02.2020 г., което само по себе води до извода за водене на подробно счетоводство от страна на "Холид“ ЕООД. То е водено редовно и точно /при което може да бъде приложена презумпцията на чл. 55, ал. 1 от ТЗ/, при спазване на принципите в приетите от дружеството счетоводни стандарти, какъвто е и изводът на допълнителната експертиза. Следва да бъде посочено и заключението от основната ССчЕ, където подчертано е посочено, че при дружеството "Холид“ ЕООД задължението за неустойка по договора за угояване на патици, сключен със ЗС „С. С.“ е отразено условно задължение, което означава, че дружеството правилно е отразило в счетоводството си условното си задължение задбалансово, като задължение произтичащо от минали събития, уреждането на които ще породи поток от ресурси на предприятието с икономически изгоди в следващ период. Още повече, за дружеството не възниква данъчен документ, с който да се удостоверява предаването на стока/услуга или плащане, съответно не поражда основание за текущо начисляване по чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството и отразяване на ефектите в баланса на дружеството.

В заключение следва да се коментира и направеното възражение за допустимост на този иск от страна на Държавен фонд „Земеделие“ и цитираното Решение № 50203/01.11.2022 г. по дело № 3589/2021 г. на ВКС. В него ясно е посочено, че когато с влязло в сила съдебно решение на същия ищец е присъдено обезщетение за вреди по ЗОДОВ, дължимо от един държавен орган, в качеството му на процесуален субституент на държавата, предявения последващ иск за обезщетение срещу друг държавен орган, макар и същите вреди, поначало няма да е недопустим, тъй като закона допуска държавата да отговаря за едни и същи вреди чрез различни свои органи като нейни процесуални субституенти – чл. 53 от ЗЗД и чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл, при правилно установено от фактическа страна положение по делото и при наличието на всички предпоставки за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът е следвало да присъди обезщетение за заплатената неустойка по договора със ЗС „С. С.“. С оглед на изложеното, съдебното решение е неправилно и необосновано в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени загуби за сумата от 3 027 360 лв., равняващи се на погасена неустойка по Договор от 17.05.2016 г. със ЗС С. К. С.. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и неоснователността на касационната на жалба на Държавен фонд „Земеделие“ не следва да бъдат присъдени разноски.

По отношение на "Холид“ ЕООД, чиято претенция е уважена в размер на 3 027 360 лева. и предвид представения договор за правна защита и съдействие, характера и сложността на разгледаното дело, както и възражението за прекомерност, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 53 827,53 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,