Определение № 4224 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12505/2025 г.

ВАССедмо отделение17.04.2026 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7588 от 06.10.2025 г. по адм. дело № 1481/2025 г. на Административен съд – Хасково. ОСЪЖДА Община Хасково да заплати в полза на М. Д. разноски в размер на 322,11 евро (триста двадесет и две евро и единадесет евроцента). ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Хасково за изпълнение на задължението му по чл. 31, ал. 2 АПК. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на М. Д., Г. К. Г. и В. Г. Г. срещу Определение № 7588 от 06.10.2025 г. по адм. дело № 1481/2025 г. на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу писмо с рег. индекс 94К-324-1#8/28.07.2025 г. на кмета на Община Хасково и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели твърдят, че съдът необосновано и недоказано е кредитирал становището на ответника относно статута на спорния участък от пътя, в резултат на което е формирал неправилен извод за липса на компетентност на кмета на Община Хасково и за липса на формиран изричен отказ по внесения проект за организация на движението. Ответникът – кметът на Община Хасково, изразява становище за неоснователност на частните жалби. Твърди, че не разполага с компетентност да одобри внесения проект за организация на движението, тъй като процесният участък е републикански път извън населено място. Върховният административен съд приема, че частните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което са процесуално допустими. По същество частните жалби са неоснователни. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. К. Г., М. Д. и В. Г. Г. срещу писмо с рег. индекс 94К-324-1#8/28.07.2025 г. на кмета на Община Хасково и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателите първоначално са подали искане за промяна на местоположението на пътни знаци Д11 „Начало на населено място“ и Д12 „Край на населено място“ до Областно пътно управление (ОПУ) – Хасково. С писмо изх. № 53-00-649/07.05.2024 г. на директора на ОПУ – Хасково са уведомени, че промяна на местоположението на пътни знаци Д11 и Д12 може да бъде извършено от Община Хасково за прилагане на уличната регулация, чрез писмено искане до ОПУ - Хасково, като за целта ще бъде съставена комисия, подписан протокол и променено местоположението им. Последвало е подаване на искане с идентично съдържание до кмета на Община Хасково. В отговор в писмо рег. индекс 94К-324-1#2/31.10.2024 г. на кмета на Община Хасково е посочено, че на 09.08.2024 г. е проведено заседание на общинската комисия по транспорт към Община Хасково. Във връзка с искането за промяна в организацията на движение е указано, че трябва да се изготви проект, който да се съгласува с компетентните органи и по-конкретно със собственика на пътя Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – специализирано звено ОПУ - Хасково. С писмо рег. индекс 94К-324-1#4/04.03.2025 г. М. Д. и Г. К. Г. внасят за одобряване в Община Хасково проект „Оптимизация на съществуваща ПОД в четирите клона на кръгово кръстовище [улица]ул. Хасковски околовръстен път (Е85/I-5) в гр. Хасково: Ново позициониране на два броя съществуващи пътни знаци Д11 и Д12 и поставяне на нови 4 бр. Д11 и Д12“, разработен в три различни варианта. С писмото се иска проектът да бъде разгледан и одобрен от ОЕСУТ по реда на чл. 142 ЗУТ. В процесното писмо рег. индекс 94К-324-1#8/28.07.2025 г. на кмета на Община Хасково се посочва, че съгласно Общия устройствен план на Община Хасково и транспортно-комуникационната схема към него път I-5 „Хасково-Кърджали“ е част от републиканската пътна мрежа, собственост на държавата. Във връзка с подписано Споразумение от 2023 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Хасково за сътрудничество за реализиране на обект „Изграждане на югоизточен и югозападен обход на град Хасково“ Община Хасково е изпълнила задълженията си и е осигурила изготвянето на инвестиционен проект във фаза „идеен проект“. Окончателните проекти са предадени на АПИ за извършване на последващи действия за реализиране на обекта. Трасето, засегнато в представения от оспорващите проект по част: „Постоянна организация на движението“, било извън строителната граница на град Хасково, не попадало в улично-регулационния план на града и било под управлението на АПИ. От правна страна съдът е приел, че съобразно статута на пътя кметът не е компетентният административен орган, който осъществява управлението на този път и липсва каквато и да е законова възможност сам да въвежда промяна в организацията на движението по път I-5 „Хасково- Кърджали“, който се управлява от други органи и не е общинска собственост, като разрешава, отказва или разпорежда преместването на пътни знаци Д11 и Д12 на посочено от оспорващите място. С аргумент за липса на правомощие на кмета на общината да се произнесе по внесения проект съдът е обосновал извод, че процесното писмо не представлява отказ, а има само уведомителен характер и е част от производството по подаденото искане. Определението е правилно като краен резултат. Процесното писмо представлява уведомление по смисъла на чл. 31, ал. 2 АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. При констатация за компетентност на друг орган кметът на Община Хасково е следвало да изпрати преписката по компетентност на този орган в изпълнение на чл. 31, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, когато органът, започнал производството, установи, че административният акт трябва да бъде издаден от друг орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява за това лицето, инициирало производството. Това задължение не е изпълнено. Кметът на общината е уведомил само заявителите, че не е компетентен, без да изпрати преписката на компетентния орган. Това уведомление не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разглеждането по същество на това писмо означава съдът да разреши спор за компетентност, с който не е сезиран. При евентуален такъв спор за компетентност между административните органи същият се разрешава по реда на чл. 19, ал. 1 АПК (в този смисъл Решение № 3828 от 6.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2025 г., VII о.). По горните съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Преписката следва да се изпрати на кмета на Община Хасково, който след като приема, че друг орган е компетентен да издаде поискания административен акт, следва да изпълни задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК, като препрати преписката на него. А при спор за компетентност между административните органи, същият се разрешава по реда на чл. 19, ал. 1 АПК. Тъй като с неизпълнение на задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК кметът на община Хасково е станал причина за завеждане на делото, по арг. от чл. 143, ал. 3 АПК в полза на М. Д. следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 322,11 евро, представляващи левова равностойност на 630 лв. (600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 30 платена държавна такса за частна жалба). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Подготовката на защитата изисква правни и технически знания, поради което претендираният размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

9