Определение № 50444 от 19.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2355/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. П., действаща в качеството на ЕТ „Петрополис - Р. П.“ със седалище и адрес на управление на търговската дейност в [населено място], срещу определение № 260196 от 04.06.2021 г. по в. т. д. № 632/2020 г. на Апелативен съд - П., с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за изменение на въззивното решение в частта за разноските съобразно молбата по чл.248 ГПК. Частната жалбоподателка поддържа, че ответникът не е имал право на разноски за въззивното производство, тъй като по време на администриране на делото в първата инстанция процесуалният му представител е преминал в редиците на Апелативен съд - П. и ответникът е осъществил защитата си без негово участие. В условията на евентуалност излага доводи, че възнаграждението се дължи в размер, изчислен съгласно чл.9 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 962 лв. - за защита по главния иск, и в размер на 277.50 лв. - за защита по акцесорния иск. Ответникът по частната жалба [община] е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение молбата на ЕТ „Петрополис - Р. П.“ за изменение на постановеното по в. т. д. № 632/2020 г. въззивно решение в частта, с която молителката е осъдена да заплати на [община] разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 1 800 лв., Апелативен съд - П. е приел, че молбата е неоснователна, тъй като до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция молителката не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искането за намаляване на възнаграждението на основание чл.78, ал.5 ГПК е несвоевременно. Неоснователността на молбата е мотивирана и със съображения, че уговореното и платено от ответника на процесуалния му представител по делото адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство - 1 800 лв., не може да се счете за прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, след като надвишава само със 147 лв. минималното възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за защита по исковете, а именно - 1 283 лв. по главния иск и 370 лв. по акцесорния иск. Във връзка с доводите в молбата, че размерът на възнаграждението не е съобразен с чл.9 от цитираната наредба, въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.9 е неприложима, доколкото по делото е представено пълномощно, възлагащо на процесуалния представител на [община] правомощия за извършване на процесуални действия във въззивното производство, чийто обем е по-широк от този на изброените в чл.9 от наредбата. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Производството по в. т. д. № 632/2020 г. на Апелативен съд - П. е приключило с постановяване на решение, с което е потвърдено решение на Окръжен съд - Пловдив по т. д. № 534/2018 г. за отхвърляне на предявените от ЕТ „Петрополис - Р. П.“ против [община] осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявени като частични за сумите 25 100 лв. и 2 000 лв. В производството по делото [община] е представлявана по пълномощие от адв. С. Г., който е подал своевременно отговор на въззивната жалба и е поискал присъждане на разноски в полза на упълномощилата го страна. С отговора е представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство и защита пред въззивната инстанция, като в договора е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой изцяло. На 20.01.2021 г. е проведено открито съдебно заседание пред Апелативен съд - П., в което е участвал процесуален представител на ищцата - жалбоподател Р. П.. Последният не е изразил становище по искането на ответника за разноски, направено с въззивната жалба, и не е възразил, че претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК. При тези обстоятелства законосъобразно въззивният съд се е произнесъл, че заявеното за пръв път с молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неосвоевременно и поради това неоснователно - обстоятелство, достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК. Изводът на въззивния съд, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. не е прекомерно, също е правилен с оглед фактическата и правна сложност на делото и съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника адвокатска защита във въззивното производство. Платеното от ответника на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по двата обективно съединени, изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 1 653 лв., и както правилно е приел въззивният съд, превишението от 147 лв. не е основание платеното възнаграждение да се редуцира по силата на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.1 от наредбата, на която се позовава частната жалбоподателка, тъй като възнаграждението от 1 800 лв. е уговорено не само за изготвяне на отговор на въззивната жалба, но и за процесуално представителство пред въззивната инстанция, каквото в действителност е осъществено от адв. Г. чрез депозираната молба вх. № 263475/17.12.2020 г. /л.79 от делото на Апелативен съд - П./. Предвид изложеното, възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно и законосъобразно не е уважено от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,