Определение № 3163 от 28.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2458/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 476 от 05.08.2024 г. по т.д. №5/2024 на АС-Варна, с което на основание чл.398 ал.2 ГПК е допусната замяна на наложеното преди това обезпечение на иска на дружеството-молител в настоящото производство против „Елмон Пропъртис“ЕАД -гр. Варна за сумата от 76 658,27 лева-частичен иск за възнаграждение по договор за поръчка и за 23 341,73 лева-обезщетение за забава за периода от 10.06.2019 г. до 10.06.2022 г. чрез наложена възбрана върху недвижим имот като последната е заменена със залог на внесена от ответника по сметка на ОС-Варна парична сума в размер на 100 000 лева. Ответната страна изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на ЧЖ и недопустимост на същата, доколкото страната я третира като ЧКЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съдебният състав се е позовал на следното: За да постанови на основание чл.398 ал.2 ГПК замяна на наложеното чрез възбрана върху недвижим имот обезпечение по реда на чл.389 и сл. ГПК на иска на дружеството-молител в настоящото производство против „Елмон Пропъртис“ЕАД -гр. Варна за сумата от 76 658,27 лева-частичен иск за възнаграждение по договор за поръчка и за 23 341,73 лева-обезщетение за забава за периода от 10.06.2019 г. до 10.06.2022 г. със залог върху пари- внесена от ответника по сметка на ОС-Варна парична сума в размер на 100 000 лева, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 398 ал.2 ГПК, която допуска по молба на ответника подобна замяна на допуснатото преди това обезпечение от съда и то без съгласието на другата страна. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита обжалваното определение за правилно. Напълно се споделя приложението на нормите в разпоредбите на чл. 398 ал.2 и ал.3 ГПК за настоящия случай, тъй като с внасянето от страна на ответника по сметка на съда, допуснал първоначалното обезпечение на иска, паричната сума в размер на 100 000 лева, покриваща изцяло размела на двете предявени искови претенции е бил изпълнен фактическият състав на процесуалната норма в посочените по-горе разпоредби в ГПК, което има за последица постановената замяна на първоначално наложената обезпечителна мярка -възбрана на недвижим имот в залог върху парични средства, като първата се отменя, както е процедирал и съставът на АС-Варна с обжалваното определение. Законодателят не е предвидил, като условие за замяна на съответните обезпечителни мерки, липсата на права на други евентуално присъединени в бъдещото изпълнително производство кредитори, каквито доводи се излагат в самата ЧЖ. С оглед изложеното така постановеното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение