Определение № 2314 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5109/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. против решение №254 от 12.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 355 по описа за 2023 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 166 от 5.03.2023 г. по гр. д. № 4037 по описа за 2022 г. на Старозагорския районен съд, II-ри граждански състав. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането на Д. К. В. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В., като вместо на майката родителските права да бъдат предоставени на бащата със съответните последици за местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения.

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Може ли съдът да основе решението си само на някои от посочените в ППВС №1/1974 г. обстоятелства и да игнорира моралния лик на майката, възпитателските качества на майката, грижите и отношението на майката към детето?

2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните?

Н. И. Ц. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Д. К. В. е подал въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. В.. В тази жалба е посочил, че според него майката е опасна за детето, което е установено от доклад на Агенцията за социално подпомагане. Подробно е описал съдържанието на доклада и съдържащият се в него извод, че майката прибягва към използване на вербална агресия към сина си К. под формата на заплахи за физическо насилие и изгонването от дома им. Освен това се е позовал и на социален доклад на Агенцията, изготвен във връзка с работата по случай на дете в риск. В този доклад е описана незрялостта на майката-смяната на партньорите, промяна на местоживеенето и, които не и позволяват да осигури необходимата за детето сигурност и стабилност. Изтъкнал е, че отглеждането на детето от неговата майка го поставя в риск, поради което с решение на Старозагорския районен съд К. е настанен в семейството на дядо му по бащина линия за срок от шест месеца. Представил е и договор, с който майката е отдала под наем жилището, в което би следвало да отглежда детето, за да обоснове извода си, че тя не може и няма намерение да се грижи за него.

Разглеждайки жалбата, въззивният съд е цитирал в решението си заключението в социалния доклад, че родителите не са в състояние да осигурят нормална и спокойна среда за отглеждане на детето. В крайните си изводи обаче е приел, че по делото не са събрани доказателства за отчуждаване на детето от майката, нейни неморални прояви, незаинтересованост към детето и пр. обстоятелства, които се отразяват негативно върху положението на детето и които говорят за нисък родителски капацитет, още по-малко, че майката е опасна за детето и че застрашава живота му. Случилото се, поради което въззивникът твърди в жалбата си, че майката е опасна и вредна за детето, е преекспонирано и преувеличено. От тези оскъдни и чисто оценъчни мотиви не става ясно какво всъщност се е случило и какви обстоятелства са преекспонирани. Решението не съдържа никаква преценка на представените с въззивната жалба доказателства/социални доклади, съдебни решения за временни мерки за закрила на детето посредством настаняването му при дядото и др/. Не са обсъдени и доводите на жалбоподателя, основани на тези доказателства, липсва аргументация защо въпреки добрите възпитателски качества, които майката притежава според въззивния съд, се е наложило детето да бъде настанено при своя дядо, къде майката смята да отглежда детето, след като е отдала под наем жилището си. Следователно разрешението на втория въпрос на касатора противоречи на практиката на ВКС, която изисква въззивнният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди всички доводи на страните/т.19 на ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК и многобройни решения на състави на ВКС/. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд.

Съдът не е игнорирал моралния лик и възпитателските качества на майката, а е приел, че тя притежава нужния родителски капацитет, поради което разрешението на първия въпрос не противоречи на практиката на ВКС и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Не може да се допусне касационно обжалване на решението и на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като не се констатира неговата очевидна неправилност.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение