Определение № 5971 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, чрез гл. юрисконсулт Григорова като процесуален представител, срещу определение № 13796 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3377/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост, довели до формирането на грешни фактически и правни констатации. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно приема неизпълнение на хипотезата на недопустимост на искането по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като в двете заявления от 2016 г. и 2023 г. не е налице идентичност в техния предмет. Поддържа, че в случая е налице влязла в сила заповед от 03.05.2022 г., с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП - ПР чрез поставяне на регулационната граница в съответствие с имотната, издадена по идентично искане между същите страни, което е процесуална пречка за произнасяне на сезирания орган. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът - А. Д. Х. в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. Д. Х. против заповед № САГ26-РА50-5/13.02.2026 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 135, ал. 3 ЗУТ е прекратено административното производство, образувано по заявление вх. № СОА23-ГР94-6938/28.12.2023 г. (САГ16-ГР00-2518-/28/28.12.2023 г.), с искане за изменение на действащия план за регулация, като вътрешните регулационни линии на ПИ № 7, идентификатор по КККР 68134.103.82 бъдат поставени в съответствие със съществуващите имотни граници, с основание прилагане на § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ. С обжалвания съдебен акт заповедта е отменена и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Определението е постановено в производство, проведено по реда на глава десета, раздел ІV от АПК (чл. 197 - чл. 202), по който ред съгласно чл. 56, ал. 4 АПК се обжалват актовете за прекратяване на административното производство. В случая административното производство е прекратено поради наличие на предпоставките по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК - влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Прекратяването на административното производство в хипотезите по чл. 27, ал. 2 АПК е по реда на чл. 56 АПК. Според разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК право на частна жалба срещу постановеното от съда определение по ал. 1 притежават само страните, участващи в административното производство. По аргумент от чл. 27, ал. 1 АПК страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Административният орган, издал акта, не е страна в административното производство, а е решаващ орган, поради което не е легитимиран да подаде частна жалба срещу определението по чл. 200, ал. 1 АПК, с което съдът се произнася по оспорването срещу заповедта му за прекратяване на производството. В този смисъл е и ТР № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС на Върховния административен съд по тълк. дело № 10/2019 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Обстоятелството, че в постановеното от първоинстанционния съд определение е посочена възможността за обжалването му не може да обоснове извод за породено в конкретния случай процесуално право на обжалване за решаващия в административното производство орган. Предвид изложеното подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,