Определение № 309 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 802/2023 г.

Производство по чл. 309 ГПК. Образувано е по искане на В. Н. Н. за спиране на изпълнително дело № 1959/2022г. по описа на ЧСИ С. Л. до произнасяне по подадената от Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 50 от 24.01.2023г., постановено по гр. д. № 8/2023г. Софийския окръжен съд. Решението на Софийският окръжен съд е постановено по реда на глава ХХХ1Х, раздел I-ви -Обжалване действията на съдебния изпълнител. С това решение съдът е оставил без уважение жалбата на В. Н. срещу отказа на ЧСИ Л., обективиран в разпореждане от 25.10.2022г., да извърши нова оценка по изпълнително дело № 1959/2022г. Съгласно чл.437, ал 4, изр.2 ГПК, решението е необжалваемо и на 24.01.2023г. е влязло в сила - аргумент от чл. 296, т. 1 ГПК. Според чл. 309, ал.1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на влязлото в сила решение. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2 - ал. 6 ГПК. Разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК, към която чл. 309, ал. 1 ГПК препраща, допуска Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Спиране може да се постанови по отношение на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива са на първо място осъдителните решения. В настоящия случай решението, което е предмет на молбата за отмяна, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е постановено в производство по чл. 435 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител. Решението на окръжния съд, предмет на подадената молба за отмяна, има (само) установително действие. То не се ползва с изпълнителна сила. Ето защо искането за спиране на изпълнителното дело като обезпечителна мярка на производството по молбата за отмяна е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. При тези мотиви, съдът