Определение № 3080 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 1255 от 12.03.2026 год. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1086 от 24.10.2024 год. по в. гр. д. № 1159/2024 год. на Варненския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба от П. В. П., чрез пълномощника му адв. М. Д.. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК на ответниците по жалбата Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. са им присъдени разноски за защитата им в касационното производство, като касаторът П. В. П. е осъден да им заплати общо сумата в размер на 920.33 евро, представляваща равностойността на платеното по представения договор адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. Чрез ССЕВ е постъпила молба с вх. № 5916 от 23.03.2026 год. от П. В. П., чрез адв. М. Д., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на горното определение в частта му за разноските поради прекомерност на същите. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответниците в касационното производство – Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М., които, чрез пълномощника им адв. Т. Н.-С. с представения отговор вх. № 9919 от 14.05.2026 год. са заявили възраженията си срещу основателността на искането. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като разгледа подадената молба въз основа доводите на страните намира следното: Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят П. В. П. е касатор в касационното производство, като по подадената от него касационна жалба не е допуснато касационно обжалване. Ответниците в касационното производство в представения от тях общ отговор на касационната жалба са поискали присъждане на направените разноски, като са приложили като доказателство за това договор за правна защита и съдействие от 4.03.2025 год., удостоверяващ плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. В молбата по чл. 248 ГПК молителят прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Иска същото да бъде намалено до общ размер от 600 лв., съобразно цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, осъществените процесуални действия от пълномощника и при съобразяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22. Макар и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да е процесуално допустимо, с оглед произнасянето по присъждане на разноските с определението по чл. 288 ГПК, същото е неоснователно. Както е изяснено в ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. на ВКС, ОСГТК, т. 3 основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност по делото е обусловена от обстоятелствата, които следва да бъдат установени в производството като релевантни към предмета на спора, а преценката за основателността на заявените искания обосновава правната сложност на делото. В случая съдът се е произнесъл по положителни установителни искове за собственост на спорните две реални части от поземлени имоти по ПНИ, като е проследена историята на възстановяване на имота по ЗСПЗЗ в полза на праводателя на касатора, както и в полза на наследодателя на ответната страна, произнасял се е по доводите за упражнявано владение преди и след придобивната сделка, съобразяване на местоположението на спорните реални части по различните планове с помощта на заключение на техническа експертиза, въз основа на което е обоснован и правния извод за неоснователност на релевирания придобивен способ. Показател за фактическата и правна сложност на делото представлява и съдържанието на подадената от настоящия молител касационна жалба срещу въззивното решение, с изложените в нея подробни съображения и доводи както по релевантните факти, въз основа на събраните доказателства, така и по отношение направените правни изводи в обжалваното от него решение. Процесуалните действия на пълномощника на ответниците се изразяват в изготвяне на отговор на касационната жалба, съдържащ и становище по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и приложената към него съдебна практика. Обстоятелството, че производството е приключило с определение за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, т. е. в закрито заседание, не обосновава извод за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е основание за намаляване на размера на присъдените разноски и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е за идентична защита от представляващ тримата ответници общ техен процесуален представител. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че възнаграждението е уговорено именно в общ размер за тримата ответници, като същият кореспондира и с платеното от самия молител възнаграждение за осъществената в негова защита правна помощ. Близко до горния размер е и изчислението на възнаграждението съобразно цената на иска, направено от самия молител въз основа на Наредба № 1/2004 год., която действително съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 няма обвързващ характер, като последното в случая е неотносимо. С оглед изложените съображения за фактическа и правна сложност на делото и осъществената процесуална защита на тримата ответници от общия им пълномощник, молбата за изменение на присъдените им разноски като неоснователна следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение