Решение № 3691 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „М. А. МиМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, чрез адв. Г. Чорбаджийски, против решение № 4904/31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 956/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и да се отмени обжалваното предписание. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли оспореното решение, като обосновано и правилно, да бъде оставено в сила. На 02.03.2026 г. е представено и становище от юрк. Р. Панчева, с което се подържа отговора на директора на БДЗБР, и се моли касационната жалба на „М. А. МиМ“ ЕООД да бъде оставена без уважение. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „М. А. МиМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, подадена против Предписание изх. № КД-03-1108-(9)/22.05.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“, с което по отношение на дружеството е разпоредено в 14-дневен срок да премахне помпеното оборудване от водовземно съоръжение – тръбен кладенец, изградено в поземлен имот с идентификатор 49312.17.39 по КК на с. Рупите, общ. Петрич и да се създаде техническа възможност за пломбиране на устието с пломба от контролния орган, с цел преустановяване на водовземането. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „М. А. МиМ“ ЕООД, подадена против Предписание изх. № КД-03-1108-(9)/22.05.2025 г. на директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“. За да стигне до този правен резултат, от фактическа страна по делото е установено, че на 26.03.2025 г. длъжностни лица от БДЗБР - Благоевград, извършили проверка на обект „Минерална баня – Рупите“, изграден в част от поземлен имот с идентификатор 49312.17.39 по кадастралната карта (КК) на с. Рупите, общ. Петрич, стопанисван от “М. А. МиМ“ ЕООД. Дружеството разполагало с Разрешително за водовземане от минерална вода № МВ-016/28.02.2025 г. При проверката е установено, че в обекта са изградени мъжка и женска баня, кафе-аперитив и външен басейн, а за измерване на ползваните водни обеми минерална вода за захранване на банята е монтирано измервателно устройство в помещение, изградено на територията на имота, чиято марка и фабричен номер не могат да бъдат установени. Липсвал и стикер от преминала метрологична проверка, поради което и не е било извършено пломбиране, въпреки че устройството работи и отчита ползваните обеми минерална вода. Предписано е в 30-дневен срок да се монтира измервателно устройство, отговарящо на нормативните изисквания, за което писмено да се уведоми БДЗБР за проверка и пломбиране. Съставен е бил и констативен протокол № КД-01-285/26.03.2025 г. При повторна проверка, извършена на 25.04.2025 г. е установено, че предписанията са изпълнени, но на територията на „Минерална баня – Рупите“, в пристройка, която се затваря с метална врата, е изградено и водовземно съоръжение – тръбен кладенец, от устието на който излизат два броя тръби и са монтирани два броя помпи, присъединени към всеки един от смукателите, като едната е работна, а другата резервна. Посредством работната помпа се извършва водовземане за водоснабдяване на душовете в дамската и мъжката баня, като след помпата е монтирано измервателно устройство. Посочено е, че водовземното съоръжение е регистрирано в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели на БДЗБР под № 821, но за него няма издадено разрешително по реда на чл. 44, ал. 1 ЗВ. Дружеството-оспорващ е уведомено за констатираното нарушение с писмо изх. № ПА-04-29/19.05.2025 г., като също така е съставен Акт за установяване на административно нарушение № КД-04-36/02.06.2025 г., както и оспореното предписание. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган – директора на БДЗБР, в рамките на правомощията му по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите, в изискуемата писмена форма и е мотивиран. Не се констатирали и допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила. След като анализирал приложимите правни норми, административният съд счел, че правилно е приложен и материалния закон. В заключение съдът приел, че оспореното предписание е издадено при липса на отменителни основания, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК жалбата на „М. А. МиМ“ ЕООД, подадена против Предписание изх. № КД-03-1108-(9)/22.05.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“, е отхвърлена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти и тяхната взаимна връзка, както и възраженията на страните - чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директорът на съответната басейнова дирекция, който на основание разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите е компетентен да прави предписания по Закона за водите по отношение на дейностите. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Предмет на проверка в първоинстанционното производство са задължителни предписания на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", дадени в производство по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите в резултат на повторна проверка, извършена на 25.04.2025 г. на територията на „Минерална баня - Рупите“, извършена от служители на дирекцията. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че административният акт е издаден от материално-компетентен административен орган при условията на чл. 155, ал. 2, т. 22 от Закона за водите. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на регионално ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон за осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от ЗВ. Административният акт е в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 155, ал. 1, т. 22 вр. чл. 44, ал. 1 от ЗВ. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал материалния закон. Следва да се посочи, че предписанията имат задължителен характер, тъй като при неизпълнение дадените предписания на контролните органи е предвидена съответна санкция, съобразно изричната разпоредба на чл. 200 ал. 1, т. 31 ЗВ. Оспореното Предписание изх. № КД-03-1108-(9)/22.05.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“ е издадено на база резултатите от извършена проверка на контролен орган от експерти при БДЗБР по време на контрол на резултатите от първа проверка на дадения обект. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от експертите Констативен протокол № КД-01-441/25.04.2025 г. Издаденото задължително предписание е въз основа на възприетите изцяло от административния орган констатации от извършената проверка, във връзка с безспорно установеното неправомерно водовземане от подземни води, без разрешително за водовземане и в нарушение на чл. 44 ал. 4 и ал. 5 ЗВ. Съдържанието на предписанията е изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на административния орган. В административното производство и в първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, с които да се оборят фактическите установявания на административния орган. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е нарушен принципът на съразмерност, като също така тръбният кладенец бил регистриран, независимо че нямало разрешение за извършване на водовземане от него. Независимо от това, че тръбният кладенец е регистриран в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели на БДЗБР под № 821, по отношение на същият следва да има издадено разрешително за извършване на водовземане от него по реда на чл. 44, ал. 1 ЗВ. Разрешителното за водовземане е официален документ, издаван от компетентен орган (обикновено басейнова дирекция), който предоставя правото на физически или юридически лица да ползват водни обекти (повърхностни или подземни води) за определени цели, като същевременно гарантира спазването на екологичните стандарти и устойчивото управление на водните ресурси. Чрез тези разрешителни се осъществява и контрол върху водните ресурси, поради и което са абсолютно задължителни. Предвид гореизложеното, съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, съдебни разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение