Определение № 3652 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2915/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. Христов, срещу определение № 141 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 21/2026 г. по описа на Административен съд - Враца, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК подадената от Д. жалба против заповед № 1842/17.12.2025 г. на кмета на община Враца, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като жалбата против административния акт е подадена в срок и следва да бъде разгледана. Представя доказателства за датата на изпращане на жалбата и моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – кмет на община Враца, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Д. против заповед № 1842/17.12.2025 г. на кмета на община Враца, издадена на основание чл. 44, ал.2 ЗМСМА във връзка с чл. 195, ал. 5 ЗУТ, с която на Д. е наредено да премахне строеж „метална прозирна ограда“, находящ се североизточно от многофамилна жилищна сграда с идентификационен № 12259.1017.135.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца в УПИ VIII-135, кв. 36 по плана на ЦГЧ, с административен адрес: гр. Враца, [улица] да прекрати производството по делото, съставът на административния съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на нормативно установения 14-дневен срок за оспорване на административния акт. Този извод е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Както първоинстанционният съд правилно приема, оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 19.12.2024 г. чрез съпругата му (известие за доставяне), поради което 14-дневният срок за оспорване на акта по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, изчислен съобразно чл. 60, ал. 5 и ал. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК, изтича на 05.01.2026г. Заключението на първоинстанционният съд, че жалбата е подадена на 07.01.2025г. и срокът за оспорване е пропуснат е незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата, тъй като по представената пред административния съд преписка липсват данни за датата на изпращане на жалбата, релевантна с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК. Същевременно от приложените към частната жалба ППП по товарителница № 5300731352825 и писмо изх. №299783/02.02.2026 г., се установява, че жалбата на Д. е подадена чрез "Еконт експрес" ЕООД на 30.12.2025 г. и е получена от община Враца на 06.01.2026 г. в 14.12 ч. „Еконт експрес“ ЕООД е със статут на пощенски оператор и както основният оператор „Български пощи" извършва универсална пощенска услуга, каквото е приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки (чл. 18 и чл. 19 от Закона за пощенските услуги). Поради изложеното и съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва да се приеме, че срокът за оспорване на административния акт по чл. 215, ал. 4 ЗУТ е спазен, жалбата на Д. е допустима и следва да бъде разгледана по същество, ако не са налице други процесуални пречки. С оглед изложеното оспореното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на Административен съд – Враца за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,