Определение № 2273 от 15.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1763/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от И. С. И., с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение №2928 от 16.05.2024 г. по в.гр.д.№281/2024 г. на СГС, в частта, с която след частична отмяна на решение №20084935 от 24.03.2023 г. по гр.д. №58494/2020 г. на СРС, И. С. И. е осъдена да заплати на К. Н. П. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 3500 лв., част от претенция от 25 390.15 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Срещу решението на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 3500 лв. – платежно нареждане от 28.06.2024 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което Върховен касационен съд