Определение № 369 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2893/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК. С. Х. С. и И. Х. Р. са подали частна жалба срещу определение № 27 от 7.01.2013 г. по гр.д. № 1085 от 2012 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата се прави оплакване за това, че не са присъдени разноските за въззивното производство на делбеният процес което довежда до неговото шиканиране и забавяне. Ответника В. Г. Г. представляван от адвокат И. Х. Г. е представил отговор по частната жалба, в който изразява аргументи в подкрепа на атакуваното определение. Ответника Е. Я. С. не е заявил становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, чието обжалване е предвидено в процесуалния закон – чл.248, ал.3 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С атакуваното определение № 27 от 7.01.2013 г. по гр.д. № 1085 от 2012 г. е отхвърлено искането на жалбоподателите за допълване на решение № 687 от 22.11.2012 г. в частта за разноските. В мотивите си Русенския окръжен съд е посочил, че производството пред въззивната инстанция се е развило по първата фаза на делбата и е приключило с решение с което е потвърдено първостепенното решение. Въззивният съд счита, че разноските ще бъдат определени с решението по извършване на делбата. Определението е неправилно и следва да се измени. Съобразно т.9 на Постановление № 7 от 1973 г. на Пленума на ВС и определенията на ВКС, постановени по този въпрос, включително и по ч. гр. д. № 542 от 2010 г. на ВКС, 2 отделение, при обжалване на постановените първоинстанционни и въззивни решения по първата и втората фаза на делбата, приложение намира разпоредбата на чл.65 ГПК/отм./. Следователно в случая в полза на касатора се дължат разноските, направени във въззивната инстанция след като въззивната жалба е оставена без уважение и е потвърдено първостепенното решение съобразно изискването на чл.78, ал.3 ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 00102451 от 15.11.2012 г. в който е документирано че е договорена и платена сума от 500 лв. В частта, с която се установява плащанетона хонорара и неговия размер, договора има характера на разписка. Определението е неправилно и следва да се отмени като ответника се осъди да заплати на касаторите разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,