Определение № 310 от 16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Ч. Р. България” –АД [населено място] с искане за допълване на определение № 430 от 27.06.2014 г., постановено по делото, с присъждане на разноските направени за това производство. Ответниците по молбата я намират за неоснователна. Поддържат че доказателство за направените разноски е представено едва с молбата, с която е поискано допълване на определението с присъждането им.. След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. Молителят е бил ответник по гр. д. № 1057/2014 г. на ВКС, І г. о., което е образувано по касационна жалба на [община] С определение № 430 от 27.06.2014 г. жалба е оставена без уважение като не е допусната касационна проверка на въззивното решение по гр. д. № 486/2013 г. на Пернишки окръжен съд За това производство молителят е направил разноски в размер на 240 лв., което се установява с представена фактура от 04.02.2014 г. Неоснователен е доводът на ответника [община]. Искането за присъждане на разноски е направено в отговора по касационната жалба, подадена на13.02.2014 г., към който е представен и списък за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на касационното производство искането за допълване на определението с присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи. Определението, постановено по гр. д. № 1057/2014 г. на ВКС, І г. о. ще бъде допълнено с осъждането на касатора да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационно производство в размер на 240 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.