Определение № 14 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 866/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по искане на [фирма] - ответник в производството по т.д.№866/16 г. на ВКС, ТК, Второ отделение за допълване в частта за разноските, на постановеното по делото определение №834 от 21.11.2016 г. [фирма] не заявява становище по искането. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Искането е постъпило в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което същото е допустимо. От друга страна е видно, че с отговора на касационната жалба, подадена от [фирма], [фирма] е направило искане за присъждането на направените пред ВКС разноски и е приложило договор за правна защита и съдействие от 23.02.2016 г., с който между дружеството и адвокат Р. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 7032 лв., дължимо за извършване на процесуални действия във връзка с изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решението по в.т.д.№550/2015 г. на АС Пловдив, което е изплатено изцяло, видно от приложените по делото доказателства за заплащането. Тъй като с определението от 21.11.2016 г. не е допуснато касационно обжалване на решението по в.т.д.№550/2015 г. на АС Пловдив, а настоящият състав на ВКС не се е произнесъл по своевременно направеното искане на ответника по жалбата за присъждане на разноски, молбата за допълване на определението в частта за разноските се явява основателна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение