Определение № 512 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от Н. В. Д. чрез адвокат М. С., срещу определение № 1953 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1180/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е определена допълнителна гаранция от 4 000 лева като условие за издаване на обезпечителна заповед по допуснато обезпечение на предявените срещу В. Н. Ц. искове по гр. д. № 7615/2011 г. на Софийския градски съд чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. Поради постъпила молба за поправка на явна фактическа грешка, с разпореждане от 08.10.2015 г. делото е върнато на въззивния съд, на когото е указано и да администрира частната жалба с оглед необходимостта от представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпореждане от 13.11.2015 г. делото е върнато на Върховния касационен съд, като в съпроводителното писмо е посочено, че частната жалба е оттеглена. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., констатира, че на л. 36 от въззивното дело е приложена молба вх. № 14834 от 12.11.2015 г., подадена от Н. В. Д. чрез процесуалния му представител адвокат М. В. С. от АК [населено място], надлежно упълномощен с пълномощно от 03.02.2015 г., приложено на л. 131 от първоинстанционното дело. Посочено е, че в определения от съда срок гаранцията от 4 000 лева е внесена и обезпечителната заповед е издадена, във връзка с което оттеглят подадената до Върховния касационен съд частна жалба срещу определение № 1953 от 16.07.2015 г. С оглед на така направеното волеизявление са налице предпоставките на чл. 264, ал. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК и производството по делото следва да се прекрати, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.