Определение № 280 от 29.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бисофт“ ЕООД срещу определение № 2719 от 23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС, Второ отделение, в частта, с която е оставено без уважение искането по молба вх. № 11667 от 23.06.2025 г. за изменение на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС в частта за разноските. Изложени са от частния жалбоподател съображения, че в обжалваното определение неправилно е прието, че НБПП е представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че в пълномощното, представено към отговора на касационната жалба, не е посочен размер на уговорено и заплатено адвокатско възанграждение. Сочи, че с молба от 14.04.2025 г. на НБПП се претендират съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от 3600 лв., заплатено на юридическото лице – адвокатско дружество „Павлов и Ко“, което обаче не е упълномощавано от НБПП да го представлява по делото. По делото не са представени доказателства НБПП да е упълномощило към датата на депозиране на отговора на касационната жалба /17.02.2025 г./ адвокатското дружество „Павлов и Ко“, а сключеният с адвокаското дружество договор е от 04.04.2025 г. Адвокатското дружество не е било упълномощено да представлява НБПП към подаване на отговора на касационната жалба, респ. не е извършило правни действия по процесуално представителство и защита на НБПП. Иска се от частния жалбоподател да се отмени обжалваното определение на ВКС. Подаден е отговор от ответника в настоящото производство - НБПП, с който се оспорва допустимостта на частната жалба. По допустимостта. Според настоящия състав на касационния съд частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определение № 2719 от 23.09.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС /в обжалваната част/ е оставено без уважение искането по молба вх. № 11667 от 23.06.2025 г. за изменение на определение № 1908/18.06.2025 г. по т.д. № 421/2025 г. на ВКС в частта за разноските. В процесния случай определението по чл. 288 от ГПК, чието изменение в частта за разноските е било поискано от частния жалбоподател, е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради изложеното и по силата на ясната и императивна норма на процесуалния закон - чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, приложима и в материята за обжалването на определенията, не подлежи на обжалване и постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение по искането за изменението на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение в частта му за разноските. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК не попада в кръга на обжалваемите определения – то е окончателно, от което следва изводът, че е необжалваемо и определението на ВКС, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Определението по чл.288 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на съдебно производство, поради което не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а съгласно нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено в отговор на искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелно битие, тъй като, макар и постановено отделно, става част от акта в отговор на искането за чието допълване или изменение е постановено. По тази причина, когато искането за допълване или изменение касае необжалваем съдебен акт, необжалваемо е и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Поради изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение