Определение № 6991 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Е. И. П. против определение № 1756 от 14.02.2025г., постановено по адм.д .№ 1603 по описа за 2024г. на Административен съд – Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му. Ответникът – кмет на община Аврен в писмено становище оспорва основателността на частната жалба и моли обжалваното определение да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане като просрочена и на осн. чл. 159, т.5 АПК жалбата на Е. И. П. против мълчалив отказ на кмета на община Аврен да се произнесе по заявление, вх. № М-2657/28.12.2023г., за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за имот с посочен идентификатор по КККР на [населено място], община Аврен, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, административен адрес [населено място], общ. Аврен, област Варна с посочени граници. Съдът е приел, че така подадената жалба е просрочена, като е съобразил, че заявлението за извършване на услугата е подадено на 28.12.2023г. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството, т.е. до 04.01.2024г. – четвъртък, присъствен ден. До изтичане на така определения срок молбата не е била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, който съгласно чл.149, ал.2 АПК подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 04.02.2024г. В хода на производството е било установено, че с искане вх. № ОП-2440 от 21.06.2024г. Е. И. П. е поискала извършване на проверка по движението на заявление, вх. № М-2657/28.12.2023г., за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и предоставяне на информация и писмен отговор по подаденото заявление за заверка на молба – декларация. С писмо ОП-2440/21.06.2024г. жалбоподателката е уведомена, че образуваното административно производство е спряно. Видно от известие за доставяне № ИД PS 9135 001QRU B, писмото е получено на 27.06.2024г. Установено е също така, че след получаване на заявлението за заверка на молбата-декларация, кметът на община Аврен е образувал административно производство чрез извършване на административнопроизводствени действия по проверка за собствеността на процесния имот. Установил е, че същият е с вписан собственик – трето лице. Същото с писмо е уведомено от кмета на общината за образуваното административно производство за заверка на молба декларация за снабдяване с нотариален акт по давностно владение, като е предоставен 14-дневен срок подаване на възражение. Постъпило е възражение № М-2657/4/ от 24.01.2024г., в което третото лице заявява, че молбата за заверка на молба-декларация не следва да бъде удовлетворена, тъй като имотът е закупен от нея на 17.04.2002г. от община Аврен. По делото не се представя акт за спиране на административното производство, издаден от кмета на община Аврен по реда на чл. 54, ал.1 АПК. Няма данни след получаване на писмото на 27.06.2024г. спирането на административното производство да е обжалвано по предвидения за това процесуален ред - чл. 197 и сл. АПК. Жалбата, с която е сезиран административният съд по адм.д № 1603/2024г. е насочена срещу мълчалив отказ на кмета на община Аврен да се произнесе по заявление, вх. № М-2657/28.12.2023г., за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за имот с посочен идентификатор по КККР на [населено място], община Аврен, обл. Варна. Прценката за допустимост на оспорването е съобразена с обстоятелството, че предмет на обжалване е мълчавилият отказ по посоченото заявление от 28.12.2023г. и спрямо него е преценяван процесуалният срок за оспорване. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е преценил правилно и в съответствие с процесуалните правила за броене на сроковете, че спорът за произнасяне по заявлението от 28.12.2023г. е изтекъл на 4.01.2024г. и едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 4.02.2024г. Подадената на 25.07.2024г. жалба е извън срока и на това основание правилно е преценена като недопустима. Неоснователно е възражението на жалбоподателка, че писмото, получено от 27.06.2024г., с която същата е уведомена, че административното производство е спряно, представлява по естеството си изричен отказ на компетентния орган да извърши исканата със заявление от 28.12.2023г. административна услуга. Независимо от това по какъв начин следва да се възприеме същото – дали като акт за спиране на административното производство по чл. 54, ал.1 АПК или като изричен отказ по заявлението от 28.12.2023г. за извършване на административна услуга, срокът за обжалване в двата случая е 14 от датата на съобщаването. Редът на обжалване в първия случай е по чл. 197 АПК, а във втория – чл. 145 АПК. Като е приел жалбата за процесуално недопустима на осн. чл. 159, т.5 АПК, административния съд е постановил правилен и обоснован акт и същият следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд