Определение № 227 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1420/2019 г.

Производството по делото е образувано по молба вх. № 7615/03.05.2019 г., подадена от „Енергоснабдяване” О. със седалище в гр.Шумен, представлявано от инж. Д. С. Д. и инж. В. М. М., и от Д. С. Д. от гр.Шумен за отмяна на влязлото в сила решение № 357 от 19.04.2018 г. по гр. д. № 3243/2017 г. на Районен съд - Шумен. В молбата се поддържа, че решението е влязло в сила на 08.02.2019 г., когато е потвърдено с решение по гр. д. № 189/2018 г. на Окръжен съд - Шумен, и че са налице основания за отмяната му по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. На 22.04.2019 г. молителят „Енергоснабдяване” О. получил чрез единия от управителите си - Д. Д., покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист № 743/02.04.2019 г. Изпълнителният лист, според молителите, съставлява „ново писмено доказателство за правонарушение, т. к. „Енергоснабдяване” е О. и се представлява само заедно от двамата управители”, считано от вписването в търговския регистър на 28.04.2017 г. Решението е постановено в резултат на извършени от Районен съд Шумен „нелегитимни процесуални действия само срещу „Енергоснабдяване” Е., като грубо нарушава закона, неспазвайки правата на другия управител на дружеството В. М. М. (само заедно с Д. С. Д. за „Енергоснабдяване” О.), с което прави цялото производство по гр. д. № 3243/2017 г. неправомерно, т. к. нарушава съответните правила и лишава от възможност за участие в делото на В. М. М. и така „Енергоснабдяване” О. не е било надлежно представлявано в цялата съдебна процедура”. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е подаден отговор от ответника по молбата Сдружение „Шуменска търговско промишлена палата” - гр.Шумен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима поради следното: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, но са неправилни поради наличие на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК основания. Производството за отмяна се инициира по молба на заинтересованата страна, срещу която е постановено влязлото в сила решение. За да е допустима, молбата за отмяна трябва да е подадена в преклузивните срокове по чл.305, ал.1 ГПК и да съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304, ал.1 ГПК. С подадената по настоящото дело молба е поискана отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 3243/2017 г. на Шуменски районен съд, с което са осъдени „Енергоснабдяване” Е. - [населено място], и Д. С. Д. да заплатят солидарно на „Шуменска търговско промишлена палата” сумата 20 000 лв. - главница, част от вземане за главница от 80 000 лв., и 4 000 лв. - част от вземане за лихви от 35 200 лв. по договор за заем от 19.02.2014 г. и спогодба от 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.10.2017 г. до окончателното плащане. Решението е влязло в сила на 08.02.2019 г. след потвърждаването му по реда на инстанционния контрол с решение по гр. д. № 189/2018 г. на Шуменски окръжен съд. Молбата за отмяна е подадена на 03.05.2019 г., с което е спазен тримесечният преклузивен срок, приложим за формално посочените в нея основания за отмяна - чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Въпреки спазването на срока, молбата е процесуално недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения, относими към поддържаните отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е обвързано с твърдение за наличие на ново писмено доказателство - изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение на Шуменски окръжен съд, без да е обосновано значението на изпълнителния лист за правилното решаване на спора, приключил с влязлото в сила решение (отделен е въпросът дали изпълнителният лист може да бъде квалифициран като ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК). В молбата няма твърдения за проявление на която и да било от хипотезите на чл.305, ал.1, т.5 ГПК по отношение на молителя Д. С. Д., а обстоятелствата, с които е аргументирано основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на молителя „Енергоснабдяване” О., не покриват нито една от тези хипотези. Като причина да се иска отмяна на влязлото в сила решение се сочи извършено от съда „правонарушение” спрямо „Енергоснабдяване” О., изразяващо се в незачитане на представителната власт на единия от двамата управители на дружеството - В. М., който според устройствения акт представлява дружеството заедно с другия управител Д. Д.. Твърдяното „правонарушение” спрямо единия от управителите не е равнозначно на нарушаване на правото на участие и защита в производството на „Енергоснабдяване” О., нито сочи на ненадлежно осъществено процесуално представителство на дружеството в развилото се пред Шуменски районен съд и впоследствие пред Шуменски окръжен съд исково производство. Следва да се има предвид и това, че на л.32 от гр. д. № 3243/2017 г. на Шуменски районен съд е приложена молба от „Енергоснабдяване” О., представлявано от двамата управители Д. Д. и В. М., с която са оспорени предявените срещу дружеството искове. С молбата е представено пълномощно от В. М. М., който в качеството на управител на „Енергоснабдяване” О. е упълномощил другия управител Д. С. Д. да представлява дружеството пред съдилищата. Дори да се приеме, че молбата и пълномощното са от значение за основателността, а не за допустимостта на молбата за отмяна, тяхното наличие е несъвместимо с твърденията за осъществяване на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК по отношение на „Енергоснабдяване” О.. Поради липса на надлежни твърдения, относими към поддържаните отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,