Определение № 347 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 279/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ,във вр.с ал.1,т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. Р. срещу определение от 28.02.2012 год.по гр.д.№ 14281/11 год. на Софийски градски съд,постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по искане за изменение на въззивното определение от 21.12.2011 год.в частта за разноските. Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор,в който излага съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В обжалваното определение е прието, че заплатеното на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на трудовия спор.Съдът е взел предвид специалната норма на чл.7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/04 год.и е присъдил по – нисък размер на разноските – 607,50 лв.,като при определянето му се е позовал на § 2 от ДР на същата наредба,съгласно който, в случаите по чл.78 ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията. Определението е неправилно. Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела е специалната разпоредба на чл.7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/04 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за защита по трудови дела, включително и по искове за парични вземания е 150 лв. Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото, и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на работниците и служителите във връзка с нарушени трудови права. Неправилен е изводът, че според § 2 от ДР на Наредба № 1/04 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата.Наредбата регламентира правото на Висшият адвокатски съвет да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78 ал.5 ГПК и правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 не се прилага. Поради това при прилагането на чл.78 ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1.Аналогично е и възнаграждението за изготвяне на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание - 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 150 лв. В мотивите на обжалваното определение правилно е определено минималното възнаграждение в размер на 202,50 лв. на основание чл.7 ал.1,т.1 във вр.чл.9 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното определението на въззивния съд, с което възнаграждението за осъществената адвокатска защита по делото за въззивната инстанция е определено в трикратен размер е неправилно и налага отмяна на определението за разликата над 202,50 лв. до 607,50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение