Определение № 2988 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 15539/21.10.2024 г. по описа на Върховния административен съд, от Г. В. К., гражданин на Руската федерация, понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 1228/14.10.2024 г., постановено по адм. дело № 924/2024 г. от Административния съд София-област.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба на лишения от свобода, вх. № 11108 от 17.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд и производството, образуваното по нея пред Административния съд София-област е прекратено.

Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Счита, че с постановяването му, е бил лишен от достъп до правосъдие. Възразява, че съставът на Административния съд София-област е пристрастен. Отправя молба да бъде освободен от държавна такса за производството по частната му жалба пред настоящия съд.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение след като извърши проверка на обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, преценява следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение и в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.

Преди да се произнесе по съществото й, настоящият състав на касационната инстанция дължи обсъждане на отправената от К. молба за освобождаване от държавна такса за производството пред настоящия съд. Частният жалбоподател не дължи държавна такса за настоящото производство, тъй като вече е освободен от такава с Разпореждане № 1665 от 16.08.2024 г., постановено по първоинстанционното дело. Съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), такси и разноски не се внасят от лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася, след като съобрази посочените в същата норма обстоятелства. Освобождаването от заплащане на дължимите такси е за цялото съдебно производство във всички съдебни инстанции и докато няма промяна в обстоятелствата. В този смисъл са указанията по тълкуване на закона, съдържащи се в мотивната част по т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело № 6/2012 г. Предвид освобождаването на К. от Административния съд София-област за дължимата по искова молба, вх. № 11108/17.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд, държавна такса и доколкото не се установява промяна в обстоятелствата, настоящата инстанция приема, че това разрешение важи до приключване на производството във всички инстанции. Поради това молбата за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба се явява безпредметна.

По съществото на частната жалба:

Частната жалба е основателна.

По делото се установява следното от фактическа и правна страна:

Г. В. К. е предявил против Административния съд София-град искова молба (вх. № 11108/17.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд – л. 5-6 от адм. дело № 7211/2024 г. на Административния съд София-град) за осъждането му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000, 00 евро за периода от 30.05.2024 г. до 12.07.2024 г. С исковата молба е поискал да му бъде предоставена правна помощ, както и да му бъде назначен преводач от български на руски език, както и да бъде освободен от държавна такса.

По тази искова молба е образувано адм. дело № 924/2024 г. по описа на Административния съд София-област, по което е постановено определението, предмет на проверка в настоящото производство.

С Разпореждане № 1665 от 16.08.2024 г. по това дело (л. 3 от същото), Административният съд София-област е освободил К. от заплащане на държавна такса за исковото производство с ответник Административния съд София-град, назначил му е преводач от български на руски език и обратно, и му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство до приключване на делото във всички съдебни инстанции.

С Разпореждане № 1679/21.08.2024 г. (л. 4 от делото на АССО), съдът, след като извършил проверка на редовността на исковата молба, е установил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и на чл. 128 ГПК, във вр. с чл. 203, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оставил я е без движение по тази причина. Указал е на ищеца, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането да:

1. Посочи изрично вследствие на какви вреди се претендира исканата сума от 500 000, 00 евро. В случай че се твърди причиняването на неимуществени вреди, да уточни в какво се изразяват те;

2. Уточни от кой незаконосъобразен съдебен акт и/или незаконосъобразни действия и/или бездействия произтичат твърдените вреди. Ако се твърди, че вреди се претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и/или бездействия, същите да се конкретизират и да се посочи от кого са причинени – от Административния съд София-град или от администрацията на Затвора в [населено място];

3. Конкретизира нарушението, което намира, че е осъществено от страна на Административния съд София-град, като посочи изрично правната норма, която е нарушена, както и да обоснове по отношение на всяка една от съответните разпоредби по какъв начин Административният съд София-град е допуснал посоченото нарушение.

Съобщението за разпореждането е получено от ищеца на 04.09.2024 г. – л. 34 (гръб), пак там.

С Разпореждане от 03.09.2024 г. по първоинстанционното дело (л. 23 от същото), на К. е назначен служебния защитник А. Трифонова, на която дата, по имейл, й е изпратено разпореждането за без движение – л. 36 (гръб), пак там.

Съобщението за назначения на лишения от свобода служебен защитник е получено от К. на 04.09.2024 г. – л. 35 (гръб), пак там.

С писмо, вх. № 5811 от 10.09.2024 г. (л. 41-43, пак там), именувано „Заявление: № 3742“, Г. К. е уведомил съда, че е получил копие от акта за назначаване на А. Трифонова за негов служебен защитник, както и разпореждането за без движение. Във връзка с последното, е отправил молба да му бъде изпратено копие от исковата му молба. Посочил е, че е подал няколко жалби и, че от номера на делото, по което е постановено разпореждането за без движение, не може да си спомни, за коя жалба/искова молба става въпрос. Отправил е молба с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК за удължаване на срока за изправяне на нередовностите на подадената от него искова молба. Уведомил е също, че адвокат Трифонова не се е свързвала с него.

След получаване на писмо, вх. № 5811 от 10.09.2024 г., решаващият състав на Административния съд София-област е приел, че К. не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 1679/21.08.2024 г. указания. Формирал е решаващия извод за нередовност на искова молба вх. № 11108/17.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд. Постановил е определението, предмет на контрол в настоящото производство.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение като валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването на частния жалбоподател, че при постановяването му, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от данните по делото, К. е получил на 04.09.2024 г. съобщението за постановяване на разпореждането за без движение на подадената от него искова молба. Преди изтичане на законоустановения 7-дневен срок за отстраняване на констатираните в същата нередовности, лицето е подало до Административния съд София-област „Заявление: № 3742“, вх. № 5811/10.09.2024 г. по описа на този съд, с което, наред с друго е поискало на осн. чл. 63, ал. 1 ГПК удължаване на срока за изправяне на нередовностите. Първоинстaнционният съд не се произнесъл по така направеното искане.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 АПК, законен или определен от съда срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката за основателността на направеното искане за продължаване на срока и дали то съдържа причини за неотстраняване на констатирани нередовности на жалба/искова молба в дадения срок, които да бъдат определени като уважителни, принадлежи на първоинстанционния съд и се извършва по въведените в посочената правна норма критерии. Непроизнасянето по своевременно направено искане за продължаване на срока за изпълнение на дадени от съда указания, какъвто е конкретният случай, съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на ищеца и частен жалбоподател. Като е оставил исковата молба на К. без разглеждане поради неизпълнение на дадените указания, преди да се произнесе по молбата му с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.

Правото на защита на К. е нарушено и като разпореждането за "Без движение", постановено от Административния съд София-област не е изпратено на определения му процесуален представител. Видно от данните по делото / лист 23, лис 26, лист 39 от делото на АССО/ на процесуалния представител на ищеца е изпращано по електронна поща Разпореждане 1665, но не и въпросното разпореждане № 1679/21.08.24 година. В този смисъл основателни са направените от частния жалбоподател оплаквания за неефективност на предоставената му правна помощ.

При така посочените обстоятелства, обжалваното определение е постановено, без на ищецът обективно, да му е предоставена възможност да се съобрази с указанията на съда и да ги изпълни, с което да отстрани констатираните недостатъци по исковата му молба. Определението е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на мотивите на настоящото определение.

Искането на частния жалбоподател след отмяната на обжалваното определение, делото да бъде върнато на друг състав на Административния съд София-област е неоснователно. След като К. твърди наличие на основание по чл. 22 ГПК по отношение на съдията, на когото е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия, той следва да предприеме съответни процесуални действия в тази насока.

По изложените съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия