Определение № 9478 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7761/2024 г.

Производството е образувано по жалба на Ф. А. В. в качеството му на управител на ЕООД БМВ със адрес гр.София,[улица] против Решение №8121з-1044 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи,с което се прекратява конкурс/неприключила конкурсна процедура/ за избор на управител на БМВ ЕООД,открит с решение №8121з-1065/13.07.2023г,като е направено и искане по чл.166 ал.1 АПК за едновременно спиране на оспореното Решение №8121з-1044 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи и на друг административен акт- Решение №8121з-1045 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи,с което се обявява нов конкурс за избор на управител на БМВ ЕООД. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: С Решение №8121з-1044 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи се прекратява конкурс/неприключила конкурсна процедура/ за избор на управител на БМВ ЕООД,открит с решение №8121з-1065/13.07.2023г,в което единствен кандидат е оспорващия В..Правомощието на министъра на вътрешните работи произтича от чл.21 ал.1 ЗПП вр. Чл.37 ал.1 и ал.1 ППЗПП в качеството му на орган ,упражняващ правата на държавата в управлението на публичните предприятия съгл. § 1 т.7 ДР на ЗПП. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С подадената до Върховния административен съд жалба не се оспорва акт на министъра на вътрешните работи, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореното решение е издадено от министъра на вътрешните работи в производство по развитието на конкурсна процедура в публично предприятие,в което министърът упражнява правата на държавата в управлението на публичните предприятия съгл. § 1 т.7 ДР на ЗПП, и с него не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България (решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г.). Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд – София-град, в чийто район се намира седалището на жалбоподателя. По отношение на направеното особено искане в жалбата за спиране на производството,настоящият съдебен състав приема следното: Доколкото направеното особено искане представлява по същество дело с предмет произнасяне по реда на чл.329 ал.3 ЗСВ,то и настоящият състав приема,че е компетентен да се произнесе по него.В оспорения административен акт- Решение №8121з-1044 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи,с което се прекратява конкурс/неприключила конкурсна процедура/ за избор на управител на БМВ ЕООД,открит с решение №8121з-1065/13.07.2023г,в което единствен кандидат е оспорващия В. не е включено разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение,нито същото произтича от Закона за публичните предприятия. Ето защо и спрямо това оспорено решение жалбата на Ф. А. В. е породила своя суспензивен ефект съгласно чл.166 ал.1 от АПК и оспорването е спряло изпълнението на административния акт. Същото следва да се съобрази от административния орган до окончателното произнасяне на компетентния съд по жалбата,респективно доколкото суспензивния ефект неминуемо ще повлияе и върху законосъобразността на продължаването на конкурсната процедура със Решение №8121з-1045 от 25.07.2024г. на министъра на вътрешните работи,с което се обявява нов конкурс за избор на управител на БМВ ЕООД,това обстоятелство следва да бъде отчетено от административния орган.След като суспензивния ефект на жалбата ,подадена от Ф. В. против оспорения административен ефект е настъпил по силата на закона- чл.166 ал.1 АПК,то и искането му за нарочен акт,с който да се спре изпълнението на акта е без предмет и следва да бъде оставено без разглеждане.