Решение № 3710 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1090/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Стаменова, против решение № 2267 от 28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 429/2025 г. по описа на Административен съд /АС/ - Кърджали, с което е отменена заповед № 8121К–6372 от 10.06.2025 г., изменена със заповед № 8121К-6628 от 10.06.2025 г., на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 във връзка с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на В. С. М. за заеманата от него длъжност „заместник-директор на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Пловдив“ и Министерството на вътрешните работи /МВР/ е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се като неправилни и необосновани решаващите изводи на първоинстанционния съд, според които процесната заповед е незаконосъобразна поради издаването ѝ при наличие на съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочат кумулативно изискуемите предпоставки, които се изследват при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 5 от ЗМВР (действително съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност и отказ от негова страна да заеме друга предложена му длъжност, която да е подходяща за него, или липсата на такава) и се твърди, че погрешно административният съд е отрекъл наличието на втората от тях. Счита се за несъответен на закона и на доказателствата по делото и изводът на съда, че процесната заповед е издадена в нарушение на целта на закона и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, във връзка с което се прави позоваване на чл. 33, т. 7 и на чл. 145, ал. 1 и 2 от ЗМВР. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът - В. С. М., чрез процесуалния си представител адв. Икономов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробни писмени бележки и в откритото съдебно заседание по делото. Претендира разноски за касационната инстанция и представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 8121К–6372 от 10.06.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 във връзка с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР – В. С. М., на длъжност "заместник-директор на ОД на МВР – Пловдив“, със специфично наименование на длъжността „комисар“, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Със заповед № 8121К - 6628 от 10.06.2025г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 62, ал. 2 АПК и чл. 33 т. 9 ЗМВР е изменена заповед № 8121К–6372 от 10.06.2025г. както следва текста „по собствено желание“ се заменя с текста „поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност“. За да отмени оспорените актове съдът е приел, че са издадени от компетентен орган, в рамките на представените му правомощия, и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Въз основа на събраните по делото доказателства, които обсъдил обстойно, в хронологична и логическа последователност, и като взел предвид също така материалите по адм. дела № 172/2023 г. и № 216/2024 г. на АС-Кърджали, които приобщил към настоящото дело, съдът изложил подробни мотиви, с които обосновал извода, че при съкращаването на длъжността на М., с протокол рег. № 317р-7679 от 09.06.2025 г. на същия са били предложени 4 /четири/ свободни изпълнителски длъжности единствено в структурата на ОД на МВР – Пловдив, съгласно справка № 317р-7659 от 09.06.2025 г., които видно от протокола и от справката не са били подходящи за него. Посоченото, квалифицирал като нарушение на реда по чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно който при съкращаване на длъжност ръководителят на структурата на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, следва да предприеме действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност, а когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Съдът отрекъл такива действия да са предприети в рамките на административното производство по издаването на заповедта. Въз основа на изисканите от процесуалния представител на М. и приети по делото справки за вакантните ръководни длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР към 09.06.2025 г. и към 10.06.2025 г., съдът установил, наличието на 7 /седем/ на брой вакантни длъжности по смисъла на чл. 7, ал. 3 от цитираната наредба в структурните звена на МВР, с наименование на длъжността „комисар“, но констатирал, че нито една не е била предложена на М.. С тези мотиви, обосновал решаващите си изводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването ѝ при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел и отменил същата. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание, което и не е спорно по делото. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства, поради което неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. Правилни са и изводите на съда, че оспорените заповеди са издадени в нарушение на административно производствените правила и е материално незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗМВР прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 5 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Оспорената заповед на първо място е издадена с посочено фактическо основание „по собствено желание“ на държавния служител, като впоследствие още същия ден е издадена друга заповед за поправка на очевидна фактическа грешка във фактическото основание „поради съкращаване на длъжността и при отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност“. Поправка на фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК се извършва, когато действителната воля на административния орган е вече разкрита в издаден акт, но има допусната неточност при нейното изразяване, а не формиране, която не води до изменение на волята на органа. В случая с допуснатата поправка на фактическото основание за издаване на заповедта – от по собствено желание на служителя към такова поради съкращение и отказ да заеме предложена му друга служба, се променя волята на органа, което съответно не представлява очевидна фактическа грешка и е недопустимо да бъде направено по посочената разпоредба на чл. 62, ал. 2 АПК. Респективно това означава, че е налице формирана противоречива и нееднозначна воля на административния орган, което е нарушение от категорията на съществените, достатъчно основание за отмяна на акта/актовете. Въпреки изложеното настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, сочат, че процедурата по предлагане на друга длъжност е изпълнена формално. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, от представения протокол от 09.06.2025г. е видно, че на В. М. е предоставена справка от същата дата за вакантните длъжности в ОД на МВР – Пловдив за 4 вакантни щатни бройки. Установено е, че служителят не е приел нито една от предлаганите му вакантни длъжности, като е посочил, че изпълнителските длъжности, които са му предложени, не отговарят на ръководната длъжност, заемана от него до този момент – заместник - директор на ОД на МВР, или друга ръководна, поради което не са подходящи за него. Всъщност, на служителя не са предлагани конкретни вакантни длъжности, подходящи за него, както е видно от събраните по делото доказателства. В ЗМВР не се съдържа дефиниция на "подходяща" длъжност, поради което преценката следва да е конкретна, но и изрично обоснована от административния орган, тъй като обуславя наличието на юридически факти със съществено значение за законосъобразността на заповедта по чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР. В тази връзка, безспорно установеният по делото факт, че на съкратения служител не са предложени вакантните длъжности, описани в изисканите от процесуалния представител на М. и представени на съда справки за вакантните ръководни длъжности по чл. 143, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР към 09.06.2025г. и към 10.06.2025г., сочи на формално изпълнение на административната процедура, разписана в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР и препращащата към нея Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. Обоснованото фактическо установяване на съда относно наличието на други свободни длъжности, които са подходящи за заемане от съкратения служител към датата на издаване на заповедта, които не са му били предложение, съставлява отрицателна предпоставка на упражненото правомощие по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР от страна на Министъра на вътрешните работи. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива, поради което следва да бъде уважено. Основателно е обаче и възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер на 1200 евро. Съгласно чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа минималното възнаграждение за процесуално представителство по дела по ЗМВР е 750 лева, съответно на 383,47 евро. В случая пред касационната инстанция не са събирани нови доказателства и делото не е разкрило фактическа или правна сложност на тази инстанция, която да обоснове определоното адвокатско възнаграждение. Такава допълнителна работа, включително по събиране на доказателства е извършена пред първата инстанция, където обаче са съответно присъдени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,