Определение № 2212 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1965/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград” ЕООД, представлявано от адвокат И., против определение № 415 от 12.02.2025 г. по в.гр.д. № 1019/2024 г. по описа на Апелативен съд- София, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, съдържаща искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските решение № 1144 от 11.11.2024 г. по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че липсва пълномощно и договор за правна помощ с мандат пред въззивната инстанция, поради което не се дължи възнаграждение за предоставена адвокатска защита на насрещната страна. Моли да бъде отменено обжалваното определение като се отхвърли искането на адвокат С., като пълномощник на Т. П., за определяне на адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ, евентуално – да се намали размера на определено от САС възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Постъпил е отговор на частната жалба от адвокат С., пълномощник пред въззивната инстанция на Т. П., с който се заявява, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. По делото се установява, че Т. И. П. е упълномощила адвокат С. да я представлява по делото на Софийски окръжен съд на 05.11.2019 г., като в договора за правна защита и съдействие от същата дата е посочено, че адвокат С. дължи завеждане на дело против „МБАЛ – Ботевград“ ЕООД и водене на делото до окончателното му приключване, като е уговорено адвокатската защита да бъде безплатна, при условията на чл. 38 ЗА. Образуваното гражданско дело по иска на Т. П. срещу „МБАЛ – Ботевград“ ЕООД е за сумата от 100000лв- претендирано обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2711.20лв- имуществени вреди и лихви върху двете главници. С решение № 260000 от 09.01.2024 г. по гр.д. № 45/2020 г. Софийският окръжен съд уважава изцяло предявените искове. Първоинстанционното решение е обжалвано от „МБАЛ- Ботевград“ ЕООД, образувано е в.гр.д. № 1019/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение № 1144 от 11.11.2024 г. първоинстанционното решение е изцяло потвърдено. Съдът е определил възнаграждение на адвокат С. по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 4 500лв. С молба от 06.01.2025 г. „МБАЛ Ботевград“ ЕООД иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като сочи, че липсва пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция в полза на адвокат С.. Със сега обжалваното определение САС е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като се е позовал на представеното пълномощнто пред първата съдебна инстанция и е посочил, че е определил размер на адвокатското възнаграждение по справедливост. Частната жалба е неоснователна. Молбата по чл.248 ГПК е своевременно депозирана пред вззивния състав. Същата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 34, ал.4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. По настоящото дело с пълномощното от 05.11.2019 г. не само не е уговорено друго между Т. П. и адвокат С., но и в представения договор за правна защита изрично е посочено, че адвокат С. поема задължение да представлява ищцата до окончателното приключване на делото. Изложеното обосновава безпротиворечив извод, че представителната власт на адвокат С. е учредена без ограничаване в инстанциите, до приключване на делото с окончателен съдебен акт. За всяка една от съдебните инстанции на адвокат С. се дължи заплащане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съгласно чл.2, ал.4 Наредба №1/2004 г. за ВАР. Относно размера на адвокатското възнаграждение, което се дължи за оказаната правна безплатна помощ от адвокат С., следва да се съобразят предпоставките за определяне на справедлив размер на адвокатските възнаграждения, посочени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 и т.6, както и даденото тълкуване на закона в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което също е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираните решения при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника по въззивната жалба е депозирал писмен отговор и е осъществил процесуално представителство като се е явил в проведено открито съдебно заседание по делото. Заявеният спор пред въззивната инстанция се отличава с фактическа и правна сложност, събрани са множество доказателства, изслушани са три СМЕ, които следва да бъдат обсъдени пред втората инстанция по съществото на спора. Съобразно защитаваният интерес в производството, посоченият като ориентир размер на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7, ал.2 НВАР, възлиза на сумата от 8650 лева. Заплатеният от жалбоподателят хонорар за правна защита и съдействие по делото, възлиза на сумата от 10 000 лв. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд правилно е приел, че на адвокат С. се дължи възнаграждение за оказана правна помощ и е определил по справедливост такова в размер на 4 500лв. Ето защо липсва основание за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, поради което определението от 12.02.2025 г. се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение