Определение № 3665 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 1296 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 968/2025 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й с правно основание чл. 304 ГПК, подадена на 15.01.2025 г. - за отмяна на влязло в сила решение № 262185 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2505/2016 г. на Софийски градски съд (СГС). В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Отправя се и искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 292 ГПК. От ответниците по жалба И. Г. С. и Г. Ф. Д. чрез общия им пълномощник адв. Д. я считат за неоснователна, а искането за спиране на производството по чл. 292 ГПК – за процесуално недопустимо. Останалите ответници не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е установил, че производството по чл. 307 ГПК е образувано по подадената от С. Г. С. молба с правно основание чл. 304 ГПК за отмяна на влязло в сила на 23.04.2024 г. решение № 262185 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2505/2016 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от Ц. А. Г. срещу И. Г. С., Г. Ф. Д., „Първа инвестиционна банка“ АД и ЧСИ М. П. М., с рег. № 786 към КЧСИ, искове с правно основание съответно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата следните суми: 256 351. 85 лв. – обезщетение за имуществени вреди в размер на претендирана и събрана сума по изп. д. № 377/2014 г. по описа на ответника ЧСИ М. М.; 80 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пазарната цена на недвижим имот - апартамент с идентификатор 68134.404.22.1.1, находящ се в [населено място], [улица], ет. .., ап. .., продаден на публичен търг от ЧСИ М.; както и 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции (нервно напрежение, влошаване на здравословното състояние), ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 28.02.2016 г. до окончателното им заплащане. Съобразени са твърденията на молителката, обосноваващи наличие на основание за отмяна по чл. 304 ГПК – т.е. на правен интерес от отмяна, защото: 1/ макар и да не е страна по приключилия с атакуваното решение процес, тя била подала молба за главно встъпване, по която липсва произнасяне на съда, а последното обусловя нарушено право на участие в делото; 2/ че с продажбата на процесния имот в [населено място], [улица], ет. .., ап. .. на занижена цена и неразглеждането на молбата ѝ за главно встъпване в процеса, приключил с влязлото в сила решение (за отхвърляне на исковете за вреди), предмет на молбата за отмяна, тя била лишена от възможността да претендира същите тези вреди; че влязлото в сила решение има сила спрямо нея, тъй като я лишава от право да претендира вреди от същите действия, които се сочат от ищцата Ц. А. Г. по разрешения с процесното решение правен спор. При тези данни предходният състав е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена от трето по отношение на исковия процес лице, което не е легитимирано да иска отмяна в хипотезата на чл. 304 ГПК. Позовал се е на разясненията, изложени в т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които когато молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, тя следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Изложил е съображения, че молителката не е страна в материалното правоотношение – предмет на исковия процес, нито разполага с право на иск по последния; че тя не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по конкретния спор според правилата на чл. 298 ГПК; че С. С. не е страна в исковия процес по някой от разгледаните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, нито притежава качеството наследник или правоприемник на някоя от страните по него (чл. 298, ал. 2 ГПК); че наведените в случая обстоятелства относно правния ѝ интерес от отмяната, респективно относно нарушените ѝ права и интереси, и отнета възможност да претендира имуществени вреди на собствено основание, не могат да ѝ придадат качеството „необходим другар“ по тези искове, както и основание да претендира главно встъпване в исковия процес; че лицето е участвало в първоинстанционното производство по делото като процесуален представител на ищцата Ц. А. Г., което процесуално качество изключва възможността ѝ да предяви свои собствени права, извън тези на представляваната страна, вкл. в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения; че ако молителката претендира да е претърпяла имуществени или неимуществени вреди от процесното принудително изпълнение или от друг деликт, причинен от някоя от главните страни в исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, тя би могла да предяви съответните искове, като правата ѝ не биха били преклудирани от силата на пресъдено нещо на процесното влязло в сила решение, тъй като те са различни. Предвид изложените съображения предходният състав на ВКС е обобщил, че молителката не е лишена от правото да търси защита на собствените си права по пътя на исковия процес, вкл. да получи обезщетяване на претърпените от нея вреди от деликти. Ето защо е намерил, че в случая за молителката отсъства право да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила съдебно решение, поради което молбата й в този смисъл, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Като предпоставено от допустима молба за отмяна, за неоснователно е прието и искането по чл. 309, ал. 1 ГПК - за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, предмет на молбата. Обжалваното определение е правилно. Съгласно постановките, дадени с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, която се извършва от Върховния касационен съд, обхваща наличието на надлежни твърдения, относими към соченото отменително основание. Молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима. В настоящия случай липсват изложени твърдения за осъществили се факти от хипотезата на посоченото основание и в частност – по чл. 304 ГПК. След като молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството „необходим другар“ на молителя, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, както е приел и предходният състав на III г.о. на ВКС в обжалваното определение. Изложените в случая твърдения от молителката към поддържаното основание по чл. 304 ГПК не са от естество да обосноват допустимост на молбата за отмяна, в която насока съставът е изложил изчерпателни мотиви, които следва да бъдат споделени. В действителност молителката С. не е страна, нито има качеството на наследник или правоприемник на някоя от страните в производството, в рамките на което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същото е с предмет субективни права, породени от правоотношение с деликтен характер, като молителката не е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Наведените от последната обстоятелства, с които обосновава правния си интерес от отмяната (относно нарушени нейни права и интереси, както и липса на възможност да претендира вреди от същите действия, описани в исковата молба), не обуславят извод, че тя има качеството на необходим другар в исковия процес. Неоснователни са и изложените в жалбата оплаквания, че се създава възможност за различни произнасяния, предвид лишаването на С. от главно встъпване по делото, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, доколкото в случай, че същата претендира да е претърпяла вреди на собствено основание, то тя има възможност да защити правата си по съдебен ред, тъй като същите не са преклудирани от силата на пресъдено нещо. В обобщение, като е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Искането на жалбоподателката за спиране на настоящото производство на основание чл. 292 ГПК, също е неоснователно. На първо място, то може да се направи само във висящо касационно производство – т.е. изисква се делото да се развива пред редовна, макар и факултативна, инстанция. Тук са касае за иницииране на производство по извънинстанцеонен способ Съгласно постановките, дадени с т. 1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК. За да бъде спряно производството по делото на посоченото основание, е необходимо въпросът, предмет на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд да е обуславящ за изхода на спора. Разглежданият случай не е такъв. Тук страната сама формулира въпрос, по който счита, че е налице противоречива практика, като същият се извежда от тезата ѝ за допустимост на подадената от нея молба за отмяна, която е законосъобразно отречена от предходния състав на ВКС. Искането за спиране по чл. 292 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,