Определение № 60168 от 27.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2441/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4194/18.05.2021 г., подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, с която се моли да бъде възстановена внесената, на основание чл.282, ал.2 ГПК, гаранция в размер на 8 054.40 лева. В предоставения едноседмичен срок не е заявено становище по молбата от страна на ищцата Т. Р. Т.-Б.. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: С определение № 397 от 28. 08.2019 г. по ч.т.д.№ 1912/2019 г. на ВКС, състав на І т.о., след констатация, че касаторът – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената от въззивния съд главница – общо 8 054.40 лв., на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК е спряно изпълнението на осъдителното решение № 5527/19.07.2019 г. по гр.д.№ 13258/2008 г. на Софийския градски съд. Видно от изисканото и приложено т.д.№ 2441/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. е, че е допуснато касационно обжалване само в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди от 8 000 лв. е присъдена законна лихва от 23.02.2012 г. С решение № 104 от 26.11.2020 г. въззивното решение е отменено в посочената част, а делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане и понастоящем е висящо пред новия въззивен състав. Съобразявайки тези данни, молбата следва да се прецени като неоснователна. С разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК законодателят ясно и изчерпателно е уредил основанията за освобождаване на обезпечението /в случаите когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане/, а именно, при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. Предназначението на гаранцията, като условие за допускане на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, е разяснено и в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите на посочения акт на нормативно тълкуване, в тази хипотеза на спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, не се установява наличието на условията на чл.282, ал.5 ГПК, при които внесената като парична гаранция сума подлежи на връщане, което обуславя извод за неоснователност на депозираната от застрахователното дружество молба. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение