Определение № 9465 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. В., чрез адв. Радомирски, срещу Разпореждане № 10078/17.11.2023 г. по адм. д. № 10621/2023г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлено искането му за преустановяване на неправомерни фактически действия на длъжностни лица от Направление „ Архитектура и градоустройство“ на Столична община, изразяващи се в премахване на поставеното наметало от зелен плат върху статуя от фоайето в сградата в периода от 26.10.2023 година до 31.10.2023 година. Счита обжалваното разпореждане за неправилно и претендира отмяната му. Ответната страна Столична община в срока по чл. 232 от АПК, взема становище за неоснователност на частната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането на Н. В. В., подадено на основание чл. 250, ал. 1 от АПК, съдът да разпореди преустановяване на неправомерни фактически действия на длъжностни лица от Направление „ Архитектура и градоустройство“ на Столична община, изразяващи се в премахване на поставеното наметало от зелен плат върху статуя от фоайето в сградата в периода от 26.10.2023 година до 31.10.2023 година. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна следното. Подателят на искането е уведомил Кмет на Столична община, че в периода от 00,00 часа на 14.10.2023 година събота до 24.00 часа на 12.11.2023 година/ неделя възнамерява да започне подготовката по провеждането на поредица от индивидуални и групови протестни прояви на територията на СО-насочени в подкрепа на основополагащите ценности на съвременното гражданско общество. Съдът правилно е приел, че по делото не се съдържат никакви доказателства, че подателят на искането е поставил твърдяното зелено наметало, нито че лица от Направление „ Архитектура и градоустройство“ при Столична община са извършили неправомерни фактически действия по премахването на това наметало. На следващо място на дата 16.10.2023 година подателят на искането е уведомен, че такова мероприятие на може да бъде извършено, тъй като е налице изричен отказ от 16.10.2019 година на Главен архитект на СО и му е изпратено за процесуална икономия и бързина Писмото от 16.10.2019 година, в което посочено, че акционни събития, свързани с обществено- политическия живот в столицата, могат да се провеждат в открити публични пространства след разрешение по Наредбата за обществения ред в СО, издадено от Директор на Дирекция „Сигурност“ СО и сградите, в които функционират административните органи на СО служат за обслужване на граждани и извършване на необходимите дейности от администрацията, те функционират и нямат предназначения на открити публични пространства, използването им за целите на акционно събитие ще затрудни обслужването на гражданите и работата на служителите, а освен това те имат определено работно време и правила за пропусквателен режим и в този смисъл избраното от него място е неподходящо, при което е налице отказ да бъде предоставено право подателят на искането да постави зелено наметало на статуята, а не незаконосъобразни фактически действия на длъжностни лица от Направление“ Архитектура и градоустройство“. Въз основа на направените фактически констатации, съдът извел правен извод, че искането следва да се отхвърли. Така постановеното разпореждане е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 250 от АПК дава средство за защита на всеки, чиито гарантирани права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно това искане обаче, е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки – действията да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени, и те да не се основават на административен или нормативен акт. Правилни са изводите на първостепенния съд,че в искането са описани фактически действия,които са се осъществили на дата 26.10.2023 г. до 31.10.2023 г., а искането по чл.250 ал.1 АПК е депозирано в АССГ на дата 07.11.2023 г., поради което е и невъзможно спирането на действия, които са вече приключили. Наличието на започнало и продължаващо действие, което не се основава на закона или на административен акт е задължителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на искането, за която съдът е длъжен да следи служебно, а такава предпоставка в конкретния случай липсва. След като няма твърдяно фактическо действие и то неоснователно, то искането е лишено от предмет и не е налице и каквото и да било засягане на правата на В. от страна на ответника по искането. Наличието на “засягане”на права и законни интереси на лицето,което обжалва действието и липсата на такова неоснователно фактическо действие,е задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от обжалване и от търсената съдебна защита по реда на чл.250 от АПК. С оглед горното, наведените с частната жалба доводи за незаконосъобразност на процесното разпореждане са неоснователни. Като е отхвърлил процесното искане с правно основание чл. 250, ал. 1 от АПК, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане в отговора на частната жалба, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в настоящото производство- Столична община разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгл. Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,