Решение № 1954 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11693/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Унифактор“ ЕООД, ЕИК 201372450, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя К. Лазаров, чрез адв. Кисов, срещу Решение № 28582/30.08.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9169/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221323005832-091-001/22.05.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1088/07.08.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 24 753.83 лв. с лихви за забава 4 933,06 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и игнориране на разрешенията, възприети в постоянната съдебна практика по приложението на Директива 2006/112/ЕО. Възразява се за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските за настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Ердир, оспорва основателността й в съдебно заседание, претендира оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 3024,95 лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221323005832-091-001/22.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1088/07.08.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на „Унифактор“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 24 753.83 лв. с лихви за забава в размер на 4 933,06 лв. Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Първостепенният съд е изложил подробен и последователен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производства доказателства, обусловил извода му за съответствието на РА с материалния закон. В частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 77/07.03.2023 г., издадена от „Ди Строй 2016“ ЕООД с предмет стоки - два вида стиропор и дюбел, предназначени за обект Онкоболница Варна, АССГ се позовал на обясненията на представляващия доставчика, че дружеството не разполага със склад, а фактура № 051/28.11.2022 г. от предходния доставчик „Ванеса Билд“ ЕООД, по която в издаден в тежест на прекия доставчик РА е отказано право на приспадане на ДК, я предхожда с 5 месеца. Анализирал е договора от 01.12.2022 г., сключен с „Ди Строй 2016“ ЕООД, по силата на който ревизираният натоварил последното с част от възложените му от лечебното заведение СМР и доказателствата за изпълнението му - протоколи от 29.12.2022 г. и от 29.05.2023 г. и акцентирал върху съдържанието на втория от тях, включващ както доставка на стоки, така и изпълнение на СМР, заключавайки, че повторното отчитане на доставката за материали би обусловило два пъти приспадане на данъка по доставките. Правомерността на отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по издадените от същия доставчик фактури № 41/18.07.2022 г.; № 42/22.07.2022 г., № 44/30.07.2022 г. и № 32/29.03.2022 г. с предмет материали, е мотивиран с подробен анализ от една страна на веригата доставки, а от друга – на договора, сключен между ревизирания от „Ди Строй 2016“ ЕООД на 08.12.2021 г. за СМР на покрива на сграда хангар в местността „Летищен комплекс“ София и на протоколите за изпълнението му, включващи както труд монтажни услуги, така и материали от вида и количеството на включените в цитираните фактури. По отношение на фактура № 24/05.08.2022 г.  за доставка и монтаж на ламаринен капак по бордовете – 200 м. и фактура № 25/05.08.22 г. за изработка на бордови капак – 9 м., издадени от „Ванеса Билд“ ЕООД, АССГ е приел относимостта им към договора от 05.08.2022 г., към който не е приложена количествено-стойностна сметка, доказателствата за предходните доставки – фактури без описи и приемо-предавателни протоколи, неотразяване на кредитни обороти за продажбата им. Акцентирано е върху съвпадението на част от позициите по договора, сключен между ревизирания и „Ди Строй 2016“ ЕООД от 08.12.2021 г. за СМР за обект възстановяване на покрива на сграда хангар за хеликоптери в местност Летищен комплекс, правото на приспадане на ДК по който е признато от ревизиращите и чието изпълнение е прието през м. 07.2022 г. Обобщено е, че не са доказани както осъществяването на доставката, така и относимостта й към икономическата дейност на ревизирания. От инстанцията по същество е съобразено, че фактура № 29/12.09.2022 г. за „доставка на материали по опис“ е съпроводена с протокол за предаване на графитен стиропор, дюбел и флексово лепило, чиято относимост към конкретен обект не е пояснена, същото се отнася и до фактури №№ 31/16.09.2022 г., № 55/13.12.2022 г. и № 58/19.12.2022 г. Анализирани са протоколите за предаване на материали в съвкупност с доказателствата за изпълнение на договора за изработка, сключен със същия доставчик, касаещ СМР на обект ОП Гробищни паркове, сред които не са констатирани позиции, относими към фактурираните стоки. АССГ е споделил довода на решаващия орган, че възложителят на ревизирания – Столична община е платил възнаграждение от 201 262,80 лв. без ДДС, а според представения от касатора стоков поток за същия обект от дружеството са заплатени 246661,34 лв. в разрез с икономическата логика. Сходни с изложените са мотивите в първоинстанционното решение за доставките на стоки по фактури № 35/30.09.2022 г. и № 34/29.09.2022 г., издадени от „Ванеса Билд“ ЕООД, предвид липсата на данни за място на доставката и невъзможността да бъдат обвързани с конкретен договор. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 65/23.12.2022 г. с предмет СМР за обект жилищна сграда с гараж и изгребна яма  в поземлен имот, намиращ се във  Волуяк – гарата, първостепенният съд е съобразил липсата на КСС, задание и проект към договора от 06.12.2022 г., както и на данни за постигнато съгласие относно срока и надвишената договорена стойност за изпълнението на СМР. Решението е постановено е в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: Формалните и материалноправните предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, са разгледани от първостепенния съд в контекста на възприетите в постоянната съдебна практика разрешения. Фактическата обстановка е установена в пълнота, анализирани са доказателствата, събрани както при ревизията, така и по делото, възраженията на страните, в резултат на което при правилно тълкуване и приложение на закона са изведени обосновани правни изводи. Разпоредбите, дефиниращи доставките на стоки и услуги, са съотнесени към заявения от ревизирания механизъм на тяхното осъществяване, произтичащ от съпътстващите спорните фактури доказателства. Неоснователен е касационният довод, че АССГ се е ограничил да възприеме доводите на ревизиращите и на решаващия орган. В обхвата на мотивите на първоинстанционното решение са не само спорните доставки (в преобладаващата си част на стоки), но и тези на услуги (по които приходните органи са признали право на приспадане на ДК), оказани от същите доставчици, които с оглед естеството си на строително-ремонтни, изискват и налагат използване на конкретни видове и количества материали. Разгледани са преките и предходните доставки като време и място и е даден мотивиран отговор на всички възражения на настоящия касатор, чието възпроизвеждане (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК) е безпредметно. АССГ е съобразил т. 1 от диспозитива на Решението от 18 юли 2013 година на СЕС по дело C-78/12, Евита К ЕООД, че понятието „доставка на стоки“ по смисъла на Директива 2006/112 и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане. За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство или свързани с тях документи (т. 38). В т. 33 и 34 от Съдът напомня, че „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик и в този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно тезата, че сама по себе си редовността на счетоводните отразявания във връзка със спорните фактури не е достатъчна, за да се приеме за установено по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. При горния анализ се налага извод, че решението на АССГ не е засегнато от наведените с касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е касационният довод за прекомерност на присъденото в полза на администрацията юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски на касатора произтича от специалните по отношение на чл. 78, ал. 8 ГПК и на чл. 143, ал. 3 АПК норми на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето ДОПК, предвиждащи на ответника да се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС с решението он 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на съдържанието на осъществената от юрк. Бакалова пред АССГ процесуална защита касационният съдебен състав приема, че присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 3024,95 лв. съответства на обема и качеството й, на фактическата усложненост на спора, както и на принципите на справедливост и обоснованост. Претендираното пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение следва да се редуцира до 750 евро при съобразяване на количеството на извършената работа, изразяваща се в участие в открито съдебно заседание с оспорване на касационната жалба и препращане към мотивите на първоинстанционното решение. Мотивиран така и на основание 221, ал. 2 изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,