Решение № 343 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2015 г.

Решение № 343 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12218/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Б. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1333 от 10.09.2015 г., постановено по адм. д. № 1299/2014 г. по описа на Административния съд - Б./АС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част и по същество отхвърлена жалбата в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна Т. Щ. К., чрез пълномощника си адв. С. З. в писмено възражение излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

Предмет на спора пред АС е била законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 021302682/4.02.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 136/30.04.2014 г. на директор дирекция "ОДОП", Б., при ЦУ на НАП.

С обжалваното решение съдът е отменил РА, в частта в която на Т. Щ. К. са установени задължения:

• по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на главницата 9 785,96 лева и лихва в размер на 3 784,72 лева, за 2010 г. в размер на главницата 486,94 лева и лихва в размер на 138,20 лева и за 2011 г. в размер на главницата 430,04 лева и лихва в размер на 0,00 лева.

• за вноски за фонд ДОО - годишно изравняване за 2008 г. в размер на главницата 498,69 лева и лихва в размер на 434,11 лева, за 2009 г. в размер на главницата 3 609,47 лева и лихва в размер на 2 371,50 лева, за 2010 г. в размер на главницата 706,82 лева и лихва в размер на 319,99 лева и за 2011 г. в размер на главницата 472,35 лева и лихва в размер на 116,87 лева.

• за вноски за фонд НЗОК - годишно изравняване за 2008 г. в размер на главницата 136,01 лева и лихва в размер на 67,92 лева, за 2009 г. в размер на главницата 1 604,21 лева и лихва в размер на 620,63 лева, за 2010 г. в размер на главницата 353,41 лева и лихва в размер на 100,30 лева и за 2011 г. в размер на главницата 212,29 лева и лихва в размер на 38,25 лева.

В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Т. Щ. К., решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. Незаконосъобразно според съда, ревизията е извършена по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК, за процесните 2009 г., 2010 г. и 2011 г., и по чл. 124а от ДОПК за 2008 г., поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

По същество на спора за установено съдът е приел, че за 2008 г. въпреки правилно установеното превишаване на разходите над приходите неправилно с ревизионния акт са определени годишни изравнителни вноски за 2008 г., за ДОО и НЗОК след проведена ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК. Приел е, че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и няма обратно действие и не би могла да се прилага за установяване на задължителни осигурителни вноски преди тази дата. При тези изводи съдът е отменил РА в частта му относно установените за 2008 г. задължения за годишно изравняване на вноски за фонд ДОО в размер на главницата 498,69 лева и лихва 434,11 лева и задължения за годишно изравняване на вноски за фонд НЗОК в размер на главницата 136,01 лева и лихва 67,92 лева.

Решението в тази си част е правилно.

Неоснователен е доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, първоинстанционното решение е правилно в тази част и следва да бъде оставено в сила.

За 2009 г., съдът е приел, че неправилно от органа по приходите е отчетена като разход на ДЗЛ сумите по подробно индивидуализирани фактури издадени от "Х.-А" АД и "Б." ЕООД, за доставка на стоки и услуги.

До този извод съдът е достигнал като е приел, че от ангажираната по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите на получател във фактурите издадени от "Х.-А" АД не са положени от жалбоподателя, въпреки, че той е посочен като такъв.

Липсват други обяснения от доставчика или доказателства информация относно начина на плащане, кое е лицето подписало фактурите, на кое лице е предадена стоката и кога, как е транспортирана стоката, доколкото във всяка от фактурите е отразено заплащане на транспортна услуга. Не на последно място съдът е приел, че процесните фактури са с отбелязване "оригинал", а доставчика съгласно чл. 79, ал. 7 от ППЗДДС, има задължението да предостави оригинала на фактурите на получателя на доставките, като липсват касови бележки, въпреки е отбелязано, че плащането е "в брой". Фактурите са издадени за огромно количество строителни материали, като от събраните по делото доказателства не се установява те да са ползвани от жалбоподателя, като физическо лице или като едноличен търговец, чиято търговска дейност през този период е била ресторантьорство.

Относно фактурите издадени от "Б." ЕООД, съдът е приел, че в тях дори липсва подпис на получател и издател, като не са съпроводени и с касови бележки, въпреки, че в подадената от дружеството декларация се сочи, че са платени в брой. Не са представени други доказателства посредством които да се установи, че тези доставки са действително извършени.

При подробно индивидуализирани и установени приходи и разходи през 2009 г., съдът е приел, е налице превишение на приходите над разходите със сумата от 6 867,84 лева, която сума се определя като налична към 31.12.2009 г. и начално салдо за следващата година.

При този извод, съдът е приел, че ревизионен акт в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и установените задължения за задължителни за годишно изравняване на вноски за фонд ДОО в размер на 3 609,47 лева и за годишно изравняване на вноски за фонд НЗОК е незаконосъобразен. Поради недължимост на главното задължение, установените задължения за лихви също следва да бъдат отменени.

По мотивите изложени за финансовата 2009 г., съдът е приел, че за 2010 г. не е установен разход по фактурите издадени от "Х.-А" АД, за закупуване на стоките описани в тях за сумата от 4 977,60 лева.

След анализ на приходи и разходи на ДЗЛ през 2010 г., съдът е приел наличие на превишение на приходите над разходите със сумата от 4 264,81 лева, която сума следва да бъде определена като начално салдо за следващата година. След като не е налице превишение на разходите над приходите на лицето през 2010 г., незаконосъобразен и необоснован е извода на органа по приходите, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

При подробно изложени мотиви съдът е обосновал наличие на превишение на приходите над разходите през 2010 г., поради което неправилно с ревизионния акт са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и установените задължения за годишно изравняване на задължителни осигурителни вноски за 2010 г. за фонд ДОО и фонд НЗОК

За 2011 г. съдът е приел, че началното салдо е 4 264,81 лева, както и сумата от сумата от 1 408,34 лева получени от дейност като едноличен търговец и посочена в подадената от жалбоподателя ГДД, Приложение № 2, която неправилно в хода на ревизията не е включена в паричния поток на ДЗЛ.

По изложени по-горе мотиви съдът е приел, че не са извършени разходи от жалбоподателя за сумата от 1 341,00 лева по фактури издадени от "Х.-А" АД

При изложени от съда мотиви досежно установените приходи и разходи през 2011 г., съдът е приел, че е налице превишение на приходите над разходите със сумата от 410,10 лева (5 673,15 лева приходи - 5 262,50 лева разходи), поради което и ревизионният акт в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., задължения за годишно изравняване на задължителни осигурителни вноски за 2011 г. за фонд ДОО и фонд НЗОК, следва да бъде отменен..

Решението е правилно.

Съдът е обсъдил доказателствения материал в неговата съвкупност, въз основа на което са направени обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложен материалният закон.

За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в РА основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Органите по приходите обосновават посочените основания с наличието на данни за укрити приходи или доходи на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства по делото се установява, че не налице горепосоченото основание за ревизираните 2009, 2010 и 2011 г.

Подробни доводи съдът е изложил за всяка от ревизираните финансови години, както относно доказаните приходи, така и извършените разходи. Обсъдени са поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства включително заключението на СГЕ, което е кредитирано, като обективно и съответстващо на останалите доказателства по делото. Фактите са правилно установени и не следва да бъдат повтаряни от настоящия състав.

Неоснователен е довода на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на жалбата въз основа на която е образувано производството пред АС. П. наличие на две съобщения за връчване на Решение № 136/30.04.2014 г. на директор дирекция "ОДОП", Б., при ЦУ на НАП, следва да се приеме по-късната дата на връчване, а именно 27.05.2014 г., с оглед изявлението на жалбоподателя, че от сина му Е. К., който живее в самостоятелно домакинство и на отделен етаж, не му е предавано посоченото решение. Не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 7 ДОПК и чл. 46, ал. 2 ГПК.

Неоснователен е довода, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че от ДЗЛ е построена 4 етажна сграда, тъй като такива данни се съдържат само в обясненията на лицето дадени в хода на ревизията и те са в обратен смисъл, а именно, че сградата е на децата му "Декларирам, че имота в който са вложени паричните средства е на децата ми. Аз не съм собственик на този имот и в тази връзка не мога да представя исканите от Вас документи.".

Абсолютно неоснователен е довода на касатора, че е логично Т. Щ. К. да е помагал на сина си, за който е установен недостиг на парични средства, а дъщеря му няма доказателства да е поела част от разходите. За да се ползва с презумпция за вярност РА издаден при ревизия в особени случаи, следва да е обоснован досежно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а не да почива на логични съждения.

Неоснователен е довода, че съдът е приел, че фактурите са издадени за огромно количество строителни материали, без да е назначена и изслушана СТЕ, тъй като такава не е ангажирана от страните и преди всичко от органа по приходите в хода на ревизионното производство, ако се твърди, че стоките са вложени в 4 етажната страда собственост на децата на ДЗЛ. При липса на експертиза в хода на ревизионното производство са неоснователни доводите, че безспорно материали като процесните са били вложени за изграждане на сградат, ведно с други за които не са издавани фактури на К..

Дори да е установено с помощта на специални знания, че материали като процесните са били вложени в сградата собственост на децата на К., то правилно АС е приел, че фактури са с отбелязване "оригинал", положения подпис от името на жалбоподателя е оспорен в хода на съдебното производство и от заключението на вещото лице изготвило съдебно-графологична експертиза се установява, че подписа не е на К., посочен като получател. Фактурите не са съпроводени с касови бележки, като в тази насока са основателни доводите на касатора, че касовата бележка се прикрепя към фактурата или се предоставя на купувача, но липсват други доказателства за получаване на стоката.

Относно фактурите издадени от "Б." ЕООД, липсва подпис на получател и издател, като не са представени други доказателства посредством които да се установи, че тези доставки са действително извършени.

Не може да бъде споделен довода на касатора, че ако не е получил стоките от тези доставчици К. ги е получил от други доставчици и отново ги е заплатил със средства, с които не е разполагал, тъй като както беше посочено, тези изводи почиват на предположение, без доказателства в тази насока.

Неоснователен е довода на касатора, че неправилно за 2011 г. съдът е приел, че в приходната част следва да се включи сумата от 1408, 34 лева, тъй като твърдението, че ДЗЛ не е декларирало получаване на посочената сума не отговаря на приложената по делото декларация /л. 575-580/. Дори и лицето да не беше декларирало, че е получило посочената сума /каквито не са фактите/, то предвид установеното превишение на приходите над разходите със сумата от 410,10 лева (5 673,15 лева приходи - 5 262,50 лева разходи), недостигът от по-малко от 1000 лева, очевидно не представлява съществено превишение на разходите над приходите по смисъла на 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.

На ответника по жалбата разноски не се дължат, поради липса на представени доказателства за реално извършени такива.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК