Решение № 1647 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2017 г.

Решение № 1647 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 73 от 7.03.2017 г. на Административен съд В. Т. по адм. д. № 679 по описа за 2016 г., с което по жалба на А. К. А., от гр. В. Търново е отменен Ревизионен акт/РА/ № Р-04-1302366-091-001/24.06.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 294/21. 09.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Дирекция "ОДОП"/ - В. Т., с който на ревизираното лице са установени публични задължения, както следва: = данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6 746,47 лв. и лихви в размер на 2 852,97 лв.; = по КСО - лихва в размер на 0,06 лв. за невнесени в срок авансови осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО; = по ЗЗО - лихви в размер на 0,02 лв. за невнесени в срок авансови вноски за самоосигуряващо се лице за здравно осигуряване за месец август 2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за недоказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред; необосновано съдът приел за доказани твърденията на жалбоподателя относно размера на началното салдо за ревизирания период само въз основа на констатации на отменения РА от 31.10.2013 г., с който приключила данъчна ревизия по ЗДДФЛ за предходния данъчен период - 2010 г.; необосновано съдът приел за доказано оправдаването на констатираното превишение на разходите над доказаните приходи на ревизираното лице чрез получен заем в размер на 371 607,70 лв. от акционер на "Б." АД-дори да се приеме за доказана възможността на заемодателката да даде заема, той е бил с цел бизнеспроект, сумата е държана в метална каса, а после иззета от полицията през 2011 г. и е върната едва през 2012 г., когато не е можело да послужи за оправдание на процесните разходи. Необосновани са фактическите изводи на съда и относно доказания произход и основание за извършените в полза на РЛ банкови преводи на обща стойност 30 605,27 лв. Решението е неправилно и в частта на отмяната на установените задължения за лихви върху невнесени в срок авансови осигурителни вноски. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба А. К. А., чрез адв. Костадинов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд е бил предмет на съдебен контрол РА, с който за 2011 г. на ревизираното физическо лице, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени посочените по-горе данъчни задължения, въз основа на констатации за установено превишение на разходите над доказаните приходи за периода в размер на 37 224,09 лв. и постъпили суми по банкови сметки на лицето общо в размер на 30 605,27 лв., за които ревизиращите приели, че представляват доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Осигурителните задължения са установени поради констатации за забавено плащане на внесени авансови вноски за самоосигуряващо се лице. Решението е правилно. При внимателно обсъждане на събраните доказателства и обоснована преценка за доказателственото им значение, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана истинността на фактическите констатации на ревизионния акт. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че при ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на ревизиращите. В случая, при спирането на ревизионното производство със заповед Заповед № Р-04-1302366-023-03/13.01.2015 г. /папка 2, л. 138-139 от административната преписка/, в мотивите на заповедта за спиране изрично е записано от органа по приходите, че с предходен РА от 31.10.2013 г. е установено, че към 31.12.2010 г. ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в размер на 43 923,10 лв., които представляват начално салдо към 1.01.2011 г. - началото на процесния ревизиран период. Тази констатация е основана на резултатите на извършена проверка /ПУФО/ на жалбоподателя, приключила с Протокол № 1319942/16.09.2013 г. в рамките на ревизионното производство за предходния данъчен период, като протоколът от тази проверка е приобщен към преписката по издаване на процесния РА. Обстоятелството, че посоченият ревизионен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на АС В. Т., с право е прието от първоинстанционния съд като неотносимо към опровергаването на посоченото признание на приходните органи, направено в рамките на производството по издаването на процесния акт. Това ясно се вижда от мотивите на решението на АС В. Т., отменящо РА от 2013 г. и тези на потвърдилото го решение на Върховния административен съд. От друга страна, отмяната на установените с РА от 2013 г. публични задължения няма логическа връзка с констатацията за налични парични средства у ревизираното физическо лице към 1.01.2011 г. При тези факти, изцяло необосновано с процесния ревизионен акт органите по приходите са приели начално салдо към 1.01.2011 г. в размер на 5 000 лв. само поради отмяната на РА от 2013 г. Неоснователни са касационните оплаквания за необосновани констатации на първоинстанционния съд относно получаването от страна на ревизираното лице на заемни парични средства и такива по връщане на даден от него преди ревизирания период заем. Разпитаната като свидетелка Б. Е. И. е потвърдила истинността на дадените от нея в ревизионното производство писмени обяснения за даване на заема през м. 02.2011 г., придружени и с писмен договор, в който е записано предаването на сумата. С право съдът е взел предвид и обстоятелствата на деклариране на заема, както от страна на заемодателката, така и от страна на заемателя с годишните им данъчни декларации, подадени през 2012 г. Възможността на заемодателката да даде заема е категорично доказана още в ревизионното производство, а от показанията й се установяват и личните отношения на свидетелката и ревизираното лице, които преценени съвкупно с писмените доказателства обосновават направения от първоинстанционния съд фактически извод за получаване на заетата парична сума в началото на ревизирания период, част от която би могла да послужи като оправдание на констатираното превишение на разходите над приходите. Твърдението на приходните органи, че сумата била дадена в изпълнение на бизнес проект, а не е послужила за въпросното оправдание е подлежало на доказване от страна на приходната администрация, която черпи изгодни правни последици от осъществяването на твърдяния положителен факт. Събирането на такива доказателства не е искано от съда по същество. Неоснователни са касационните оплаквания относно недоказан произход на получените по банкови сметки на ревизираното лице парични суми в общ размер на 30 605,27 лв. Първоинстанционния съд е следвало да приеме или простото твърдение на ревизиращите, че това са облагаеми доходи от друг източник или установеното в ревизионното производство и пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице е получило през 2011 г. 30 000 лв. по банков път от Ц. Й., разпитан и като свидетел, като връщане на даден преди паричен заем, както и че по банков път през 2011 г. ревизираното лице е получавало парични суми, събрани от негово име и за негова сметка от абонати на "Б." и преведени му от лицата, дали в ревизионното производство подробни писмени обяснения затова. При доказателства в подкрепа само на тезата на ревизираното лице, обосновано първоинстанционният съд е приел, че произходът на получените по банков път средства е доказан и те не представляват облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Настоящият състав на касационната инстанция споделя принципното разбиране на първоинстанционния съд, че само превеждането на една парична сума по банков път не я превръща автоматично в облагаем доход. Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са главните изводи на административния съд, че по същество основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред не са били доказани и процесните данъчни задължения са определени незаконосъобразно. При установеното, че авансовите осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице са внесени в първия работен ден след изтичането на срока за внасянето им, правилно съдът е отменил РА и в останалата част. По тези мотиви първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 000 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение