Решение № 9890 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2012 г.

Решение № 9890 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13174/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1981/20.08.2012 г. по адм. дело № 15/2012 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, I-ви състав, с което e отменен Ревизионен акт № 261103596/12.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1219 от 14.12.2011 г. на заместник- директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му, с която на Ивен Георгиев Попиванов в качеството му на ЕТ "Иван Попиванов", ЕИК по Булстат 126523763, са определени допълнителни публични задължения: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1251.18 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 017.14 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 143.46 лв. и лихви в размер на 794.01 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 788.86 лв. и лихви в размер на 1 011.87 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 040.63 лв. и лихви в размер на 844.47 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 939.60 лв. и лихви в размер на 248.70 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 499.50 лв. и лихви в размер на 74.89 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение в тази част и присъждане направените разноски. Ответникът - ЕТ "Иван Попиванов", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С постановеното първоинстанционно решение Административен съд гр. Пловдив е отменил Ревизионен акт № 261103596 от 12.10.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1219 от 14.12.2011 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му, с която на ЕТ "Иван Попиванов", са определени следните допълнителни задължения: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1251.18 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 017.14 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 143.46 лв. и лихви в размер на 794.01 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 788.86 лв. и лихви в размер на 1 011.87 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 040.63 лв. и лихви в размер на 844.47 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 939.60 лв. и лихви в размер на 248.70 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 499.50 лв. и лихви в размер на 74.89 лв. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е правно валиден. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите че доставка въобще не е осъществена между жалбоподателя и прекия му доставчик. Това по никакъв начин не следва нито от факта, че изпълнители на част от услугите са майката и бащата на жалбоподателя, нито от съждението на ревизиращите органи, че процесните парични суми са точно в такъв размер "изчислени", че след приспадане на нормативноопределените разходи, да не е налице данъчна основа за облагане от страна на физическите лица. За да отмени ревизионния акт в обжалваната пред него част, първоинстанционният съд е приел, че ревизиращите органи е следвало да положат усилия за събиране на необходимите данни по спорния въпрос от изпълнителите на услугите, с оглед вменените им в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК задължения, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по кодекса, както и служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Касаторът формулира в жалбата си съображения, че съдът не е изградил правилни по същество изводи. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът обосновано е приел, че при определяне на данъчната основа за облагане, данъчните органи не са съобразили всички процесуални и материалноправни предпоставки на закона. Неправилни са констатациите в РА, че начислените възнаграждения по граждански договори - разходи за външни услуги и сумите за здравно осигуряване за сметка на работодателя са начислени възнаграждения за услуги, без те реално да са извършени, с цел отклонение от данъчното облагане. При мотивирането на ревизионния акт, ревизиращият орган се позовава основно на свързаността на лицата, осъществили външните услуги. При тези данни, правилен е изводът на съда, че данните, съдържащи се в свидетелските показания, са логични и безпристрастни, като безпротиворечиво, съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Съвкупната им преценка, налага да се приеме, че всяка една от процесните престации е позитивно проявен юридически факт. Тези данни, безпротиворечиво съответстват на данните съдържащи се в приложените по делото договори, служебни бележки за изплатени суми и счетоводни документи. Въз основа на данните по делото първоинстанционният съд правилно е установил, че при осъществяване на сделки с местни физически лица, които не са търговци и не са длъжни да съблюдават изискванията на Закона за счетоводство, следва да се изготвя документ за извършения разход /сметка за изплатени суми, констативен протокол, разписка и т. н./, в който да се съдържа достатъчно информация за конкретния разход, както и да отразява вярно документираната стопанска операция. Представените сметки за изплатени суми, отразяват вярно стопанските операции, визирани във всяка една от тях, доколкото по несъмнен начин се установи, фактическото осъществяване на услугите по "гражданските" договори. Няма съмнение и спор, че дължимото възнаграждение за тези услуги е съответно заплатено от възложителя, съобразно постигнатите договорености. При съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице. Фактическите констатации в РА са опровергани от жалбоподателя. Съдът много прецизно е анализирал всяко едно събрано по делото доказателство и при съпоставката им е достигнал до правилния извод, че данъчните органи незаконосъобразно в РА са определили допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. С оглед на изложеното, решенето на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се следват разноски за касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение