Определение № 666 от 19.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2866/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./. Образувано е по частна жалба вх. № 2676/01.07.2015 г. на К. П. Б. от [населено място], обл. Г. - лично и като управител на [фирма] - [населено място], обл. Г., П. Д. Б. от [населено място] и Р. М. Б. от [населено място] против определение от 08.06.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 67/2015 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на К. П. Б. - лично и в качеството й на управител на [фирма], за предоставяне на основание чл.23, ал.4 ЗПП на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба вх. № 1198/26.03.2015 г. и за отстраняване на нередовности на жалбата - изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на доказателствата и на доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано определението на Великотърновски апелативен съд от името на К. П. Б. - лично и като управител на [фирма]. В частта, с която определението е обжалвано от лицата Р. М. Б. и П. Д. Б., частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението не съдържа произнасяне по искане за предоставяне на правна помощ, изхождащо от посочените две лица, и след като не са негови адресати, последните не са легитимирани да го обжалват с частна жалба по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е неоснователна. За да остави без уважение искането на К. Б. в качеството й на управител на [фирма] за предоставяне на правна помощ за приподписване и за отстраняване на нередовности на частна касационна жалба срещу определение № 48/11.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 67/2015 г. в частта, с която е потвърдено определение на Габровски окръжен съд по т. д. № 11/2014 г. за отказ от освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение по същото дело, с което е уважен предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск на [фирма] за съществуване на вземане по договор за банков кредит солидарно към [фирма], К. Б., М. Б., Р. Б. и П. Б., Великотърновски апелативен съд е приел, че предоставянето на правна помощ е регламентирано в Закона за правната помощ като право на физическите лица, от което търговските дружества не могат да се ползват. Като неоснователна е преценена и молбата на К. Б. в качеството й на физическо лице - страна по делото, за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената частна касационна жалба. Неоснователността на молбата е аргументирана с извод, изграден върху представените доказателства за семейно, здравословно и имуществено състояние на молителката, че тя разполага със средства, позволяващи й без затруднение да заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер за приподписване на частната касационна жалба и за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което изключва правото на безплатна правна помощ по чл.23, ал.4 ЗПП. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на К. Б. - лично и като управител на [фирма], за предоставяне на правна помощ, е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено. Обективният обхват на правната помощ, уредена в Закона за правната помощ /ЗПП/, е очертан в разпоредбата на чл.1 ЗПП. Съгласно чл.1 ЗПП, правна помощ се предоставя по наказателни, граждански и административни дела. Със специална разпоредба - чл.24, т.3 ЗПП, законодателят е отрекъл възможността за предоставяне на правна помощ по търговски дела. Производството по в. ч. гр. д. № 67/2015 г. е образувано пред Великотърновски апелативен съд по частна жалба срещу определение на Габровски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на съдебно решение, с което е разгледан предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, поради което делото с предмет иск за съществуване на вземане по такъв договор е търговско. Търговският характер на делото предпоставя приложение на разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗПП, която изключва от обхвата на правната помощ търговските дела и лишава страните по делото от правото да се ползват от уредената в ЗПП правна помощ, включително за целите на обжалването на постановените в хода на делото съдебни актове. Предвид ограничението на чл.23, ал.4 ЗПП, К. Б. няма право да получи безплатна правна помощ във връзка с предприетото от нея касационно обжалване на определението по чл.83, ал.2 ГПК, без значение дали здравословното и имущественото й състояние позволяват да заплати адвокатско възнаграждение за приподписване и за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба адвокатско възнаграждение. По силата на чл.23, ал.4 ЗПП няма право на правна помощ и представляваното от К. Б. [фирма], което - както правилно е отбелязал Великотърновски апелативен съд, не е сред субектите, носители на правото на правна помощ по ЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,