Определение № 9906 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Ц. У. от гр. Костандово, чрез адв. И. Пашалиев, срещу Определение № 2706/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1158/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу Решение № 1642/14.04.2025 г. постановено по същото дело. Поддържат се доводи, че определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 215, т. 4 от АПК. Аргументирана е теза, че обжалваното първоинстанционно решение не е постановено по жалба срещу акт по чл. 117, ал. 1, т. 2 б. „б“ от Кодекса за социално подпомагане (КСО), визиращ отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, а е по жалба срещу акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“, доколкото касае разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. Моли за отмяна на съдебния акт и за продължаване на процесуалните действия по делото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез гл. юрисконсулт Ц. Манева в писмен отговор споделя становището за допустимост на касационната жалба и излага аргументи по същество. Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба Административен съд – Пазарджик е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 119 КСО решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актове по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ гласи, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Прието е, че обжалваното решение на административния съд е постановено по жалба срещу акт по чл. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ КСО, поради което не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 119 от КСО. Определението е неправилно. В конкретния случай с Решение № 1642 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 1158/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е отхвърлена жалбата на Н. Ц. У. срещу Решение № 1012-12-231#1 от 06.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено, издаденото на основание чл. 54ж, ал. 3, вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което Н. Ц. У. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 г. до 12.07.2023 г. в размер на 16 162, 26 лв. – главница и 1 008,49 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. По своята същност решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик е постановено на основание чл. 117, ал.3, във връзка с чл. 117, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО. Касае се за обжалване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания от държавното обществено осигуряване. Видно от горното, обжалваният административен акт е издаден по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО и не попада в предметния обхват на изключението на хипотезата на чл. 119 КСО, обуславяща едноинстанционност на производството, тъй като подлежащата на възстановяване сума е над 1 000 (хиляда) лева. Неправилен е изводът за недопустимост на касационната жалба, в хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК, поради което обжалваното в настоящото производство определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на Административен съд - Пазарджик за продължаване на следващите се процесуални действия по реда на чл. 213а АПК за администриране на касационната жалба на Н. Ц. У. против Решение № 1642/14.04.2025 г. по адм. дело № 1158/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, след което делото да се изпрати по компетентност на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,