Решение № 352 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2014 г.

Решение № 352 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7252/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Кънчо Петков Бонев против решение по адм. д. № 4015/2013 г. по описа на АС - Варна. Иска отмяна на решението с оплакване за материална незаконосъобразност, защото магистратите са лица изпълняващи публична длъжност по смисъла на чл. 228 от ЗСВ и защитата на личните им данни е занижена. Не е спазен чл. 31 от ЗДОИ, тъй като административният орган е следвало да поиска съгласието на служителите от НАП, участвали в проверката, което не е направено. В случая исканата информация е налична в Окръжна прокуратура Варна и съдът неправилно е тълкувал чл. 32 от ЗДОИ, а разпореждането на Главния прокурор от 26.02.2013 г. е административен акт . Информацията по т. 3 от заявлението не е защитена.

Ответната страна, прокурор при Варненската окръжна прокуратура оспорва касационната жалба. Имената на прокурори и служители работили в работните групи за проверка на "Енерго-про" ЕАД са лични данни. Исканата с т. 1 от заявлението информация не може да бъде преодоляна по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Разпореждането за проверка на "Енерго-про" ЕАД е издадено от главния прокурор на РБ и преценката за предоставянето му е в негова компетентност. Разпореждането за образуване на проверката, обобщеният доклад и резолюцията са служебна информация по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, послужили за издаването на обобщения доклад от извършената проверка, а той е бил публикуван на страницата на Прокуратура на РБ към момента на подаване на заявлението на Бонев.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поименен състав на прокурорите и служителите на НАП влизащи в екипа за проверка на търговските дружества от групата на "Енерго-про" ЕАД представлява по-скоро лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, които е непозволено съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ да бъдат предоставяни. Чрез посочването им заявителят няма да получи информация, свързана с обществения живот, от която да си състави собствено мнение за дейността на прокурорите от ОП - Варна назначени и работили по проблема. Такава същият може да получи единствено от изготвения доклад на ВКП по възложената проверка, който е обществено достъпен чрез електронния сайт на Прокуратурата на Република България.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Административното производство е започнало по заявлението на Кънчо Петков Бонев и "Обединено гражданско сдружение" от 31.10.2013 г. до Окръжна прокуратура Варна с три искания:

1. поименен състав на прокурори и служители на НАП, които влизат в екип за проверка на търговски дружества от групата на "Енерго-про" ЕАД,

1. разпореждането на главния прокурор от 26.02.2013 г. за създаване на тези екипи и

1. обобщения доклад и резолюцията, изпратени на ВКП.

Прокурор при ОП - Варна с решение от 24.10.2013 г. е постановил следното:

1) по т. 2 разпоредил заявлението да се изпрати по компетентност на главния прокурор,

2) по т. 1 и т. 3 отказал предоставяне на имената на на членовете на екипа поради забраната на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ и предоставяне на обобщен доклад и резолюция, предвид чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като съдържанието е свързано с подготовката на актове на прокуратура и няма самостоятелно значение по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

По жалба на Кънчо Бонев с решение № 513/10.03.2014 г. по адм. д. № 4015/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и приел, че лицата на членовете на екипа са лични данни, поискан е достъп не до обществени данни, а до информация от личен характер, от която няма да си състави мнение за дейността на задължения субект, а становището, че е налице надделяващ обществен интерес по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е неприложим. Препращането на искането до главния прокурор по т. 2 също е правилно, чиято е компетентността по предоставянето му. Обобщеният доклад и резолюцията са служебна информация по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и са послужили за издаване на доклада на ВКП, публикуван на сайта на Прокуратура много преди подаване на заявлението.

Касационната жалба е неоснователна.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК при извършване на служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, касационната инстанция установи, че решението е недопустимо в частта, в която е разгледана по същество жалба срещу разпореждане за препращане по чл. 31 от АПК на заявлението по т. 2 на компетентния административен орган главния прокурор на РБ. Жалбата в тази част не е срещу административен акт и делото в тази част няма предмет (Определение № 341 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16293/2013 г., VII, Определение № 2675 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1824/2014 г., VII о.) . За допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК дори да няма оплакване в тази насока. В тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.

Правилно е решението в останалата част.

Правото на достъп до обществена информация е по принцип свободно, но разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ предвиждат възможност това право по силата на друг закон да е изключено, пълно или частично ограничено. Редът за предоставяне на информация, която е събрана, създадена и съхранена в наказателното досъдебно производство, достъпът до документи и материали, които са част от същото, е регламентиран в чл. 198 и чл. 236 от НПК. Материалите по предварителното производство не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора (Решение № 15814 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2013 г., VII о., Решение № 3599 от 27.03.2008 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2007 г., III). Следователно, нормативно е препятствана възможността всеки български гражданин, дори лице, засегнато от проверката, да получи свободен достъп по реда на ЗДОИ до преписките на прокуратурата, както и да се снабди с копие от конкретни документи по тях за собствени нужди. Следователно отказът да се даде информация за резултата от проверка на Прокуратура на РБ е законосъобразен.

Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ посочва случаите, в които достъпът до служебна информация може да бъде ограничен, в случаите, в които информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Законодателят примерно и неизчерпателно изброява такива случаи. Правилно съдът приема, че в този случай изготвянето на доклад и резолюцията за изпращане на доклада във Върховната касационна прокуратура по смисъла на ЗДОИ представляват служебна информация и достъпът до нея може да бъде ограничен по преценка на задължения по ЗДОИ субект. Вярно, че в мотивите към Конституционно решение № 7 по к. д. № 1 от 1996 г. се посочва, че лицата, които заемат функция на държавен орган, са длъжни да търпят по-висока степен на прозрачност, а към мотивите на Решение № 4 от 26 март 2012 г. по к. д. № 14/2012 г. на Конституционния съд е посочено, че поначало защитата на личните данни на тези лица е много по-занижена, в сравнение със защитата на останалите граждани. Разпоредбата на чл. 41 от Конституцията на РБ регламентира право на достъп и получаване на информация. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано, защото законодателят изрично е записал, че осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, а в ал. 2 е разписал, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. В к. р. № 7 по к. д. № 1/96 г. Конституционният съд посочва още, че задължението на държавата да регламентира законодателно достъпа до информация може да бъде степенувано и да се разграничат например задължение на държавните органи да публикуват официална информация (т.н. активна прозрачност) и задължение да се осигури достъп до източниците на информация (т.н. пасивна прозрачност), а различни конституционни и законови текстове осигуряват публичност и достъп до информация. Така например откритите заседания на Народното събрание по чл. 82, изр. 1 от Конституцията, публичността на съдебните заседания по чл. 121, ал. 3 от Конституцията, публичност на заседанията на Висшия съдебен съвет по чл. 24, ал. 4 от ЗСВ, публикуването на актовете на съдилищата след постановяването им по чл. 64 и чл. 131 от ЗСВ и др. Основанията за ограничения на правата по чл. 39 - 41 от Конституцията, казва Конституционният съд в цитираното решение, които самите разпоредби съдържат, могат условно да бъдат класифицирани по групи интереси "от гледище на конституционно установения ред, за защита на националния интерес, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани и съображения за запазване на тайна".

Поради това е обоснован и допустим от закона отказ за достъп до информация, която се съдържа в доклад на екип, сформиран от прокурори и специалисти към НАП въз основа на разпореждане на главния прокурор, за извършване на проверка по реда на НПК. Целта на проверките по реда на НПК в случая е разследване с оглед наличие на данни за нарушения и престъпления в областта на енергетиката при осъществяване на дейността на "Енерго-про" ЕАД, "ЧЕЗ-България" ЕАД и "EVN-България" ЕАД на територията на страната и евентуално привличане към наказателна отговорност, както е посочено като официална информация от 27.02.2013 г. на сайта на Прокуратура на РБ - л. 20 от делото. Поради това достъп до такава информация, ведно и имената на лицата, които са я изготвили по реда на ЗДОИ не може да бъде предоставен. Предоставянето на информация от досъдебно производство може да застраши разследването. В случая е доказано, че след приключване на проверките е публикуван доклад на Прокуратура на РБ на сайта с цел информиране на обществеността. Не следва да се прави сравнение с имената на съдиите, които постановяват съдебни актове, защото по закон тяхната работа е публична, съществува задължение за "активна прозрачност" и предоставяне на достъп до информация за съдържанието на съдебните актове, които са постановили. В обществеността е получила информация за резултата от възложената проверката, от която може да си състави мнение за работата й, съдържа се в изготвения и оповестен доклад на Върховна касационна прокуратура (л. 22 от делото), достъпен чрез електронния сайт на Прокуратурата на Република България.

При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение