Определение № 135 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. Т. Г. и В. К. Г. и двете с адрес [населено място], [улица] направено искане за изменение на постановеното от състава на ВКС решение, в частта с която в полза на ищеца по делото са присъдени направените съдебни разноски за всички инстанции. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално допустима, въпреки направеното възражение в тази насока от ответника по молбата. С искането не се претендира присъждане на направени разноски от страната, към която хипотеза е относимо изискването за представяне на списък с направени разноски, а се иска намаляване на присъдени разноски, с оглед направено своевременно искане за това. Искането е направено своевременно, тъй като е направено до приключването на устните състезания във въззивната инстанция, за която се иска намаляването на разноските. С решението, в полза на ищеца по предявените обективно съединени искове са присъдени съдебни разноски за всички съдебни инстанции, в размер общо на 27 122 лева. Състава на ВКС е приел по отношение на съдебните разноски следното: Общия размер на направените разноски е както следва: 19 317 лева разноски, направени пред първата инстанция и ВКС и 6 000 лева пред въззивната инстанция, както и за настоящата инстанция, което е в размер на 6000 лева, видно от представените доказателства за заплащането му. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна на ответниците по касационната жалба. Цената на предявените обективно съединени искове е общо в размер на 63500 лева, като предвид разпоредбите на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и заплатено възнаграждение действително е прекомерно, като следва да се присъди сумата от 1805 лева възнаграждение за настоящото разглеждане на делото пред ВКС. Състава е приел, че общо дължимите разноски за всички инстанции са в размер на 27 122 лева. Действително, при разглеждането на делото пред въззивната инстанция, пълномощника на ответниците е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, което не е отчетено от настоящия съдебен състав. Пред първата инстанция и ВКС /при първото разглеждане на делото от ВКС/, разноските са общо в размер на 19 317 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение пред въззивната инстанция, за тази инстанция и по същите мотиви, изложени по-горе и в решението на състава по съществото на спора, разноските пред въззивната и касационната инстанция /при настоящото разглеждане на делото/, следва да се намалят до 1805 лева за въззивната инстанция и също толкова за касационната инстанция. Така определен, общия размер на дължимите разноски от страна на ответниците е 22927 лева. Действително, при обективно съединяване на искове, всеки ответник, при основателност на предявените искове, следва да понесе тежестта от направените от ищеца разноски съразмерно на предявения против него иск. В този случай, солидарност на дълга няма. Предвид изложеното, с оглед цената на обективно съединените искове против двамата ответници, А. Т. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 7 642,33 лева, а В. К. Г. сумата 15 284,67 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия