Определение № 201 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 210/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 682 от 27.01.2020 г. на П. Г. Б., срещу разпореждане № 38 от 08.01.2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по в.ч.т.д. № 395/2019 г., поправено с разпореждане № 647 от 14.04.2020 г. по същото дело, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 10 139 от 23.12.2019 г., подадена от П. Б. за предоставяне на правна помощ във връзка с изготвяне на касационна жалба, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК против определение № 507 от 28.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 395/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като неправилно. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане подадената от П. Б. молба, съдържаща искане за предоставяне на правна помощ във връзка с изготвяне на частна касационна жалба против определение № 507 от 28.11.2019 г. по в.ч.т.д. № 395/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив е оставена без разглеждане. Въззивният съд е изложил в своето разпореждане № 38 от 08.01.2020 г., че вече е имал повод неколкократно да се произнесе за предоставяне на правна помощ по аналогично искане. Апелативният състав е приел, че молителят П. Б. нито е предоставил доказателства, относими към преценката за предоставяне на правна помощ, нито е заявил наличие на промяна в обстоятелствата, вече заявени по делото. Според въззивния съд, подаването на поредна молба за предоставяне на правна помощ представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК и поради това е приел, че не дължи произнасяне по поредни искания по чл. 95 от ГПК без същите да са обосновани с нови твърдения, надлежно декларирани и документирани. Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно. П. Б. е обжалвал определение № 849 от 16.04.2019г. по т.д.№ 231/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което искането му за освобождаването от внасяне на възнаграждение за особен представител на ответното друже с тво - „Ромекс кар“ ЕООД /н./, [населено място] е оставено без уважение. След постановяване на определение № 317 от 26.07.2019г. по в.ч.т.д. № 395/2019 г. е отправена и молбата до съда за предоставяне на правна помощ, като молителят П. Б., във връзка с указания,. дадени му от съда с разпореждане № 1228/17.09.2019г. е приложил декларация за семейно и имотно състояние, болнични листове, епикриза, копие от документ за самоличност и справка от Агенция по вписванията относно притежавани от него недвижими имоти. С определение № 426/16.10.2019г. постановено по делото Апелативен съд Пловдив е оставил без уважение постъпилата молба по съображения, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ, тъй като П. Б. упражнява търговска дейност като едноличен търговец с наименование „Ромекс – П. Б.“; управител е на „Ф. БГ“ ЕООД; съдружник и управител е на „САС Дизайн 2011“ ООД; притежава множество недвижими имоти. Тези факти са обусловили извод, че отсъстват материални затруднения и не следва да се допуска правна помощ. След това отново е постъпила аналогична молба и съдът с определение № 459 от 07.11.2019 г. отново е оставил без уважение искането. Впоследствие по повод на нова постъпила молба е постановено и определение № 507 от 28.11.2019 г. По повод обжалваемостта на постановеното определение Б. отново е искал да му бъде предоставена правна помощ за изготвяне на частна касационна жалба. Така действително, подаването на поредна молба за предоставяне на правна помощ без същата да е обоснована с нови твърдения и съдът не дължи произнасяне по такова искане. След като по делото е направена преценка следва ли на молителя да се предостави правна помощ, то не следва да се извършва такава преценка за всяко процесуално действие. Ако е налице отказ да се уважи искането, молителят, може да отправи ново искане само въз основа на изменени, сравнение с предходното искане обстоятелства. В този смисъл е и определение № 689 от 19.12.2012 г. по ч.гр.д. 540/12 г., 1 ГО на ВКС. По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение