Определение № 3648 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. Ш. Х., чрез адв.С. Маринова, против Определение №419 от 11.03.2025 г. по адм.д.№4/2025 г. на Административен съд –Търговище, с което е спряно производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение №500/03.02.2025 г. по адм.д.№1559/2024 г. по описа на Административен съд- Благоевград, по което е образувано дело №С-116/25 на СЕС. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението, като се развиват подробни съображения. Претендира се неговата отмяна, както и направените по делото разноски. Ответникът по частната жалба- директорът на ТП на НОИ- Търговище, счита частната жалба за неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е спрял производството по адм. д. № 4/2025 г. по описа на АС-Търговище до произнасянето на СЕС по дело №С-116/25, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като е приел, че произнасянето по делото на СЕС ще има значение за правилното решаване на спора по адм.д.№4/2025 г., и по- конкретно, има преюдициално значение за преценката относно законосъобразното определяне размера на паричното обезщетение за безработица. Така постановеното определение е неправилно. За да бъде спряно производството по реда и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да е налице висящо съдебно производство с преюдициално значение, каквото в случая не е налице. Делото, образувано в СЕС, е по повод отправено преюдициално запитване по следните въпроси: 1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? 2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка? Административно дело №4/2025 г. на АС- Търговище е образувано по жалба на А. Ш. Х. срещу Решение № 2153-25-369/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-805-5/30.10.2024 г., с което, на осн. чл. 54ж, ал.1, вр. с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл. 54в, ал1 КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ)в размер на 24,81 лв., считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 година. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на Х. е изчислен на основание чл.54б, ал.8 от КСО /нова- ДВ, бр.67 от 09.08.2024 г./. Тази разпоредба се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление/ както е в настоящия случай/ за отпускане на ПОБ, тъй като не става въпрос за обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение №5/11.05.2017 г. и Решение №4/11.03.2014 г. на Конституционния съд, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл.14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения. Изчисляване на размера на паричните обезщетения за безработица е предвидено и с разпоредбата на чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004, като в оспорваното Решение №2153-25-369/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ е посочена като правно основание разпоредбата на чл.62, параграф 3 от Регламента, която определя:“ Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата- членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането“. В този смисъл хипотезата, описана в чл.62, §3 от Регламента има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл.62, §1 и чл.62, §2 от същия, като представлява изключение от правилото за изчисляване на ПОБ изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл.62, §1 и чл.62, §3 от Регламента /изразяваща се в липсата на думата „изключително“/, както и въведения принцип в този Регламент и в относимия Регламент (ЕО) 987/2009 на СЕС да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо изчисляването на ПОБ в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако има такива, предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Поради ясно направеното разграничение и правната рамка на оспорвания административен акт, която включва новоприетата разпоредба на чл.54б, ал.8 КСО, се отчита принципната разлика между § 1 и 2 на чл.62 и §3 на чл.62 от Регламента. В този смисъл отправянето на преюдициално запитване до СЕС от страна на друг административен съд, по друго висящо административно дело, касаещо тълкуването на чл.62, § 1 и 2 от от Регламент (ЕО) 883/2004 на СЕС, не представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по адм.д.№4/2025 г. на АС- Търговище. С оглед изложеното, съдебният състав на ВАС намира, че оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпреки изхода на спора, на жалбоподателката не се присъждат разноски за настоящото съдебно производство. По искането й за разноски следва да се произнесе първостепенният съд с решението си по съществото на спора. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение, на основ. чл.221, ал.2, предл.второ, вр. с чл.236 АПК,