Определение № 135 от 20.02.2013 г. на ВКС по д. № 417/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по молба на „Д. 3003 ” ООД с вх.№ 6644/28.06.2012 г., подадена от процесуалния му представител адвокат М. Д. за допълване на постановеното по делото определение № 486 от 12.06.2012 г. с присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК преклузивен срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С влязло в сила определение № 486 от 12.06.2012 г. по ч.т.д.№ 417/2011 г., ВКС, състав на Второ търговско отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 888 от 11.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 243/2011 г. на Софийски градски съд, като не се е произнесъл по заявеното в отговора на ответника по частната касационна жалба [фирма] искане за присъждане на разноски за касационното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие от 14.03.2011 г. за "изготвяне и подаване на отговор от адв.М.Д. против изложението на касационните основания за допустимост на частната касационна жалба против определението по ч. гр. д. № 243/2011 г. на СГС до ВКС", от който е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. е заплатено. При тези обстоятелства се налага извод за основателност на молбата за допълване на постановеното от ВКС определение, като [фирма] бъде осъден да заплати на [фирма] разноски за касационното производство в размер на 360 лв. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение