Определение № 383 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2838/2024 г.
ВКСI търговско отделение06.02.2025 г.докладчик Татяна Костадинова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 730/02.12.2024 г., постановено по ч.т.д. № 570/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ШУМЕН“ ЕАД (н.) срещу Определение № 730/02.12.2024 г. по ч.т.д. № 570/2024 г. на Апелативен съд – Варна. С него е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу Разпореждане № 26197/07.11.2024 г. по т.д. № 443/2019 г. на ОС – Варна, с което е отхвърлена молбата му за спиране на продажба на активи по реда на чл. 717ж, ал. 2 ТЗ. За да постанови обжалваното определение, въззивният съдът е приел, че частната жалба е насочена срещу акт, който не е преграждащ и чието обжалване не е предвидено в закона. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, тъй като продажбата на активите му препятства възстановяването на топлоснабдяването на [населено място] съгласно представената по т.д. № 586/2011 г. на ОС-Шумен оздравителна програма, задължителна според постановеното по т.д. № 301/2014 г. на АС-Варна решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима - подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Спрямо жалбоподателя е открито производство по несъстоятелност и същото е във фазата на осребряване. С молба от 01.11.2024 г. длъжникът е поискал от съда да спре извършването на продажба по чл. 717ж, ал. 2 ТЗ, разрешена с определение от 10.10.2024 г. Молбата е отхвърлена, а частната жалба срещу този акт е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение. Обжалваемостта на актовете, постановени в производството по несъстоятелност, е регламентирана в разпоредбата на чл. 613а ТЗ. В нея законодателят използва два подхода – на изричното посочване на подлежащите на обжалване актове (ал. 1) и на препращането към общия ред по ГПК относно останалите (ал. 3). Постановеният от съда по несъстоятелността акт, с който се отказва спиране на разрешена продажба на активи от масата на състоятелността, не е сред изрично посочените като обжалваеми в ал. 1 на чл. 613а ТЗ. Обжалваемостта му не произтича и от общия ред по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като актът няма преграждащ характер (не прегражда нито производството по несъстоятелност като цяло, нито негова фаза). Поради това определението, с което жалбата срещу него е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,