Определение № 23 от 09.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3183/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4447/27.05.2016 г., подадена от С. Г. С. от гр. София, бул.”Витоша” № 104, срещу разпореждане № 856 от 04.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 718/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане, поради процесуална недопустимост, на подадена от С. частна касационна жалба с вх. № 2926/08.04.2016 г. против определение № 510/07.12.2015 г. по същото дело, с което е потвърдено определение от 13.01.2014 год. на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без уважение на молби по чл.65 ГПК за възстановяване на срок за депозиране на отговор на исковата молба по т.д. № 835/2013 г. В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за касационна необжалваемост на постановеното определение, с което е потвърден отказ на първата инстанция да възстанови пропуснат срок. Развити са и доводи, релевантни към предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Атакуваното разпореждане за връщане на депозираната от С. С. частна касационна жалба е мотивирано от АС-Пловдив с необжалваемост пред ВКС на постановеното по ч.гр.д. № 718/2015 г. определение, потвърждаващо отказ на първата инстанция по молба за възстановяване на срок за отговор на искова молба, както е и указано в този акт. Това становище, послужило като основание за връщане на частната касационна жалба, е неправилно. Постановено е в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в отклонение от практиката на ВКС – така например, определение по ч.т.д. № 546/2010 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 1152/2016 г., ІІ т.о, определение по ч.т.д. № 1451/2016 г., ІІ т.о., определение по ч.гр.д. № 1736/2016 г., ІІІ г.о. и др. Посочената трайно установена съдебна практика, според която въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК, попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, е възприета изцяло и в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, разпореждането подлежи на отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на посочената по-горе частна касационна жалба. Затова, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение