Определение № 8082 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ц. К. чрез адв. П. Петков срещу определение № 23989/15.06.2026 г., постановено по адм.д. № 6849/ 2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е оставил без разглеждане нейно искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1826604 от 22.05.2026г., издадена от мл. автоконтрольор при СДВР- отдел „Пътна полиция“, с която й е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. е от ЗДвП –временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца и производството по делото е прекратено в тази му част. Според С. Ц. К. определението е неправилно, тъй като я лишава от право на защита. Излага съображения предимно касаещи съществото на спора. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище по спора. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е оспорил ЗППАМ и е направил искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Въз основа на констатациите АУАН, органът е приложил мярката, след като е установил, че на 22.05. 2026г. К. е управлявала МПС, което е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобила. На датата на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение. На същата дата е издадена и оспорената със заповед за прилагане на ПАМ. По преписката е представена Застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начало на застрахователно покритие на 26.05.2026г. и край в 23.59 ч. на 25.05.2027г. ЗППАМ е наложена на основание чл. 171, т. 1 б. е от ЗДвП, съгласно която разпоредба – „ За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца“. Съдът е посочил, че видно от разпоредителната част, ПАМ е приложена до представяне на информация за сключена валидна застраховка. В случая тази информация е била достъпна и известна на ответника още на 27. 05.2026г., според представената от ответника справка, респективно е изпълнена целта на ПАМ и действието на мярката вече е преустановено поради настъпване на първата предпоставка по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, а именно постъпила информация за сключена валидна застраховка гражданска отговорност. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че след като е преустановено действието на мярката, искането за спиране на изпълнението й е останало без предмет. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество.Поради което искането следва да бъде оставено без разглеждане, на основание чл. 159 т. 1 от АПК. Определението е неправилно. Съдът неправило е приел, че актът не подлежи на оспорване, тъй като е налице сключена валидна застраховка гражданска отговорност и действието на мярката вече е преустановено. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Без произнасяне на съда по въпроса за поисканото спиране на действието на наложения ПАМ, същия все още действа. Не е налице хипотезата нито на оттеглен административен акт, нито на липса правен интерес, поради което съдът следва да разгледа жалбата по същество, ако не са налице други основания за недопустимост на оспорването. Предвид изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на производствените действия, а именно за произнасяне в най-кратки срокове по искането с правно основание чл. 166, ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение