Определение № 141 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 274/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Н. К., [населено място], срещу определение № 4231 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 3128/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката на основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх. №19625/31.10.2019 г. Софийският апелативен съд е посочил, че с разпореждане от 22.11.2019 год. са дадени указания на частната жалбоподателка да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съобщението било връчено на 03.12.2019 г., но до изтичането на дадения едноседмичен срок такава декларация не била представена, с оглед на което молбата за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая жалбоподателката е поискала да бъде освободена от внасяне на държавна такса, но не е изпълнила дадените ѝ указания да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК за извършване на преценка разполага ли с достатъчно средства за заплащане на държавна такса. При това положение и доколкото непредставянето им препятства извършването на горепосочената преценка като условие за уважаване на молбата, правилно тя е била оставена без уважение от Софийския апелативен съд. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.