Определение № 3256 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 4162 от 22.05.2023 г., подадена от Н. М. Ч. срещу Разпореждане № 249 от 23.03.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 60/2023 г. по описа на АС – Пловдив, с което като процесуално недопустима е върната касационна частна жалба с вх.№ 1891 от 09.03.2023 г., подадена от Н. М. Ч. срещу Определение № 40 от 06.02.2023 г., постановено по същото в.ч.гр.д.№ 60/2023 г. на АС – Пловдив. Частната жалба с вх.№ 4162 от 22.05.2023 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че с Определение № 40 от 06.02.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 60/2023 г. на АС – Пловдив е потвърдено Разпореждане № 3079 от 28.07.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 1509/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е върната частна жалба вх.№ 18799 от 13.07.2022 г., подадена от Н. М. Ч.. Върнатата частна жалба вх.№ 18799 от 13.07.2022 г. е насочена против „резолюция от 06.07.2022 г., с която е отказано връщане на РС – Пловдив на гр.д.№ 9575/2013 г. по описа на РС – Пловдив“. Апелативният съд, след преглед на материалите по делото, е констатирал, че на 06.07.2022 г. няма постановен никакъв съдебен акт, включително и резолюция с посоченото съдържание, предвид което ОС – Пловдив е процедирал правилно, като с Разпореждане № 2837 от 15.07.2022 г. е оставил без движение частната жалба с вх.№ 18799 от 13.07.2022 г. с указания за уточняване на обжалвания акт (тъй като по делото няма данни да е постановяван твърдения отказ). След съобщаване на указанията на жалбоподателя на 20.07.2022 г., със заявление вх.№ 19964 от 26.07.2022 г. той отново е потвърдил, че обжалва резолюция за отказ за връщане на гр.д.№ 9575/2013 г. по описа на РС – Пловдив на този съд. С Определение № 40 от 06.02.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 60/2023 г. апелативният съд е приел, че частната жалба с вх.№ 18799 от 13.07.2022 г. е останала нередовна и след изтичане на срока за изпълнение на Разпореждане № 2837 от 15.07.2022 г., поради което правилно е била върната, с което е мотивирал потвърждаването на Разпореждане № 3079 от 28.07.2022 г. по в.гр.д.№ 1509/2022 г. по описа на ОС – Пловдив. Посоченото Определение № 40 от 06.02.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 60/2023 г. на АС – Пловдив е постановено в производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. С него е потвърдено преграждащо развитието на производството по частната жалба с вх.№ 18799 от 13.07.2022 г. разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. За този вид актове с ТР № 2 от 23.06.2022 г. се прие, че не подлежат на касационно обжалване. По тази причина касационната частна жалба с вх.№ 1891 от 09.03.2023 г., подадена от Н. М. Ч. срещу Определение № 40 от 06.02.2023 г. на АС – Пловдив се явява процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане. Като я е върнал с Разпореждане № 249 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 60/2023 г., апелативният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото определение. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия