Определение № 464 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 54/2024 г.

Производството е по чл. 303-307 ГПК. Образувано е по подадена от Г. В. К., действащ като едноличен търговец с фирма “ДАГИ – Г. К.”, ЕИК[ЕИК], молба за отмяна на постановления за възлагане на движими вещи с изх. № 14509/21.04.2023 г. и с изх. № 14510/21.04.2023 г., издадени по изпълнително дело № 20229210402342 по описа на ЧСИ Стефан П., с рег. № 921 на КЧСИ. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като поради допуснати от частния съдебен изпълнител процесуални нарушения молителят е бил лишен от възможността да участва в публичната продан, проведена от 23.02.2023 г. до 23.03.2023 г. по горецитираното изпълнително дело, по което се явява присъединен по право взискател съгласно чл. 459 ГПК, с оглед наложени запори върху продадените движими вещи по образуваното от едноличния търговец изпълнително дело № 2022920400595 по описа на ЧСИ Стефан П.. Сочи се, че молителят е узнал за извършената публична продан на 11.07.2023 г. след справка в кантората на съдебния изпълнител и молбата за отмяна е подадена в тримесечен срок от узнаването. Релевира се, че в случая в нарушение на чл. 459, ал. 2 ГПК ЕТ “ДАГИ – Г. К.” не е бил присъединен като взискател по изпълнително дело № 20229210402342 от съдебния изпълнител. Допълва се, че той не е бил уведомен за насочване на изпълнението върху движимите вещи, нито за евентуално изготвеното разпределение, въпреки че двете изпълнителни дела са образувани при един и същ съдебен изпълнител, като по този начин е препятствана възможността да защити правата си. Изтъква се, че задължението на длъжника по образуваното по молба на едноличния търговец изпълнително дело № 20229210402342 възлиза общо на 643 492,36 лева, от които 588 837 лева са публични държавни вземания с ред на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, поради което за молителя като хирографарен кредитор съществува сериозен риск да остане неудовлетворен. Обобщава се, че в резултат на допуснати процесуални нарушения във връзка с уведомяването му като присъединен по право взискател, същият е бил лишен от възможността да участва в производството по изпълнително дело № 20229210402342 и да упражни правата си. Претендира се на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да бъдат отменени горепосочените постановления за възлагане, издадени в полза на “Сортови семена и растителна защита” ЕООД. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 307 ГПК, намира следното: Подадената молба за отмяна е недопустима. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънсъдебен контрол на влезлите в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от лимитативно посочените хипотези в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Целта е да бъде преодоляна формираната сила на пресъдено нещо на неправилния съдебен акт с оглед основанията в горецитираните разпоредби, съответно да бъде възстановена висящността на исковото производство. В случая се претендира отмяна на изпълнителни действия – две постановления за възлагане на движими вещи. В Тълкувателно решение от 20.05.2022 г. по тълк. дело № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти. В мотивите на тълкувателното решение са дадени разяснения, че “прилагането на отмяната би създало предпоставки за удвояване на контрола върху законосъобразността на атакуваното постановление на съдебен изпълнител, като освен възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, ще създаде възможност за отмяната му по реда на чл. 307 ГПК. При позитивен изход на процеса по чл. 307 ГПК, предвид неговите особености – възобновяване на действията пред съдебен изпълнител, при неограничените възможности за пролонгиране на производството назад във времето /сроковете по чл. 305 ГПК/, процесът пред съдебен изпълнител може да се върне към момент, в който изпълнителното производство е приключило или е във фаза, при която страната няма да има интерес от отмяната”. С оглед всичко изложено е направен извод, че постановлението за възлагане не е акт на съда, не се постановява в правораздавателно производство и няма ефектите на съдебно решение, поради което не следва да се включва в предмета на производството по Глава ХХІV ГПК. Така даденото разрешение е приложимо и по отношение на постановлението за възлагане на движими вещи с оглед разясненията, дадени в мотивите на цитираното тълкувателно решение и предвид общите характеристики с това на недвижим имот, тъй като възлагането на движими вещи не е акт на съда, не се постановява в съдебно производство, за него важи редът за оспорване в особеното контролно-отменително производство по чл. 435 ГПК. Аргумент за недопустимост на отмяната на постановлението за възлагане на движими вещи по реда на чл. 303 ГПК е и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по Глава ХХІV ГПК. Следователно на още по-голямо основание не подлежат на отмяна и изпълнителните действия, законосъобразността на които е предмет на такива съдебни решения, включително издадено постановление за възлагане на движими вещи. По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за отмяна се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,