Определение № 251 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 11473/30.6.2021 г на С. Г. С. и С. И. С. и двамата от [населено място], подадена срещу определение № 1532/11.6.2021 г, постановено по ч.гр.дело № 330/21 г на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е оставено без уважение искането им на основание чл.95 ал.1 ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ за касационното производство.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да й бъде разрешено ползването на безплатна правна помощ, след като съдът сам и вместо нея извърши служебно всички необходими проверки дали тя и съпругът й отговарят на условията по чл. 94 ГПК вр .Закона за правната помощ-НАП, НОИ, АП, имотния и търговския регистър и навсякъде където намери за добре. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С обжалваното определение на САС е прието, че с молба вх.№ 5803/9.4.21 г С. Г. С. и съпругът й С. И. С., когото представлява съгласно представено по делото пълномощно са направили искане за предоставяне на правна помощ, чрез назначаване на служебен адвокат във връзка инициираното от тях касационно съдебно производство.В молбата се излагат твърдения, че молителите са в тежко материално, финансово и здравословно положение.Безспорно е по делото, а това се установява и от представеното от С. писмено доказателство, че същата е завършила право и притежава документ за придобита юридическа правоспособност.В Закона за правната помощ и чл.95 ГПК е предвидена възможност за страните в процеса да поискат предоставянето на безплатна правна помощ, във вид на процесуално представителство за защита, като във всеки конкретен случай, съдът преценява дали са налице предпоставките за това, включително дали това е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, което кандидатства за нея.В изпълнение на задължението си по чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ, въззивният съд е поискал молителите да представят декларации за материално, семейно, гражданско и имуществено състояние.С разпореждане от 14.4.21 г, съдът е дал указания в тази насока, като ги е уведомил, какви ще бъдат последиците от неизпълнение на указанията, а именно-отрицателно произнасяне по молбата.Съдебният акт е съобщен на С. лично на 11.5.21 г, като в предоставения едноседмичен срок, изтекъл на 18.5.21 г-вторник/работен ден, доказателства не са постъпили по делото.Поради това съдът е направил извод, че не е в състояние да извърши конкретната по делото преценка, която законът го задължава да стори, за да се произнесе по така направеното искане.Предвид на това, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.95 ГПК вр.чл.23 ал.3 от Закона за правната помощ и отправеното до него искане е оставено без уважение. Настоящият състав на ВКС, Трето ГО намира, че обжалваното въззивно определение нито нищожно, нито недопустимо.Същото е постановено от надлежен орган, в надлежен състав, в пределите на възложената му правораздавателна власт.Изготвено е в установената от закона писмена форма и е подписано.Правораздавателната воля на съда е изявена ясно и недвусмислено.Не са били налице процесуални пречки за постановяването му.Същото е валидно и допустимо, отделно от това е правилно и законосъобразно по следните съображения: Молителката, именно като лице с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност би следвало най-ясно да съзнава последиците от неизпълнението на дадените от съда указания.Същата без наличие на каквито и да било твърдения за възникнали пречки е осъществила процесуално бездействие и не е направила опит да съдейства на съда за изпълнение на указанията му и предоставяне на поисканата декларация.Поради изложеното съставът на САС е процедирал правилно и законосъобразно като е оставил молбата без уважение.Наведеното в настоящата частна жалба оплакване, че съдът е следвало да отчете обстоятелството, че в случая липсва упълномощен процесуален представител на обжалващия и това ограничава правото му на достъп до съдилищата и затруднява защита на интересите му чрез обжалване на конкретното определение като въз основа единствено на това, съдът е следвало да уважи молбата и да предостави правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита по чл. 94 ГПК за извършване на процесуални действия е неоснователно.Правната помощ е поискана с юрист, който би могъл сам да извърши съответните съдопроизводствени действия или да упълномощи свой колега при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата или да се съобрази с установения в закона ред по чл.94 ГПК вр. със Закона за правната помощ и извърши престира минимално необходимото и дължимо от негова страна поведение, за да се сдобие с целения резултат.Като не е извършил това правно действие в предоставения срок, молителят сам се е лишил от предоставената му по закон възможност, която не налага изрично извършването на това процесуално действие от друг адвокат, По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, ВКС, състав на Трето ГО