Решение № 16275 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2019 г.

Решение № 16275 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Малинова, с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], действаща лично и като ЕТ "М. МАЛИНОВА - ММ", притежаващ ЕИК 811122262, против Решение № 990/18.02.2019 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 10 състав, постановено по адм. д. № 9261 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на М. Малинова с ЕТ "М. МАЛИНОВА - ММ" срещу РА № 22000117005279 - 091 - 001/25.04.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта му, в която е изменен с Решение № 1030/16.07.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, а именно: В частта му на установения резултат по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г., като е определено задължение в размер на 1514, 46 лв. и лихви за просрочие в размер на 613, 14 лв.; В частта му на установения резултат за окончателен годишен размер на вноските за ДОО за 2013 г. за самоосигуряващо се лице, като е определено задължение за внасяне в размер на 1524, 92 лв. и лихви за просрочие в размер на 617, 69 лв.; В частта на установения резултат за окончателния годишен размер на вноските за здравно осигуряване за 2013 г. за самоосигуряващо се лице, като е определено задължение в размер на 685, 36 лв. и лихви за просрочие в размер на 277, 61 лв.; В частта на установения резултат по чл. 17 ЗДДФЛ, като за а) 2012 г. е определен данък за внасяне в размер на 720, 83 лв. и лихви за просрочие в размер на 365, 07 лв.; б) За 2013 г. е определен данък за внасяне в размер на 1834, 49 лв. и лихви за просрочие в размер на 742, 70 лв.; в) За 2014 г. е определен данък за внасяне в размер на 4060, 35 лв. и лихви в размер на 1231, 28 лв.; г) За 2015 г. е определен данък за внасяне в размер на 2858, 74 лв. и лихви в размер на 575, 82 лв.; д) За 2016 г. е определен данък за внасяне в размер на 2946, 84 лв. и лихви в размер на 294, 17 лв., както и в частта му, потвърдена с Решение № 1030/16.07.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - София, а именно: В частта му на определените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за а) 2014 г. - за задължението в размер на 1948 лв. и лихви в размер на 590, 72 лв.; за б) 2015 г. - в размер на 1233 лв. и лихви в размер на 248, 35 лв.; за в) 2016 г. - 1568, 21 лв. и лихви в размер на 156, 83 лева; В частта му на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения а) за м. 03. 2013 г. в размер на 2, 89 лв. и лихви в размер на 1, 47 лв.; б) за м. 12. 2013 г. в размер на 196, 98 лв. и лихви в размер на 85, 01 лв.; в) за м. 02. 2016 г. в размер на 10 лв. и лихви в размер на 2, 12 лв.; г) за м. 03. 2016 г. в размер на 30 лв. и лихви в размер на 6, 09 лв.; д) за м. 04. 2016 г. в размер на 40 лева и лихви в размер на 7, 79 лв.; е) за м. 05. 2016 г. в размер на 20 лв. и лихви в размер на 3, 72 лв.; ж) за м. 07. 2016 г. в размер на 20 лв. и лихви в размер на 3, 38 лв.; з) за м. 09. 2016 г. в размер на 10 лева и лихви в размер на 1, 52 лева; и) а м. 11. 2016 г. в размер на 40 лв. и лихви в размер на 5, 41 лв., в частта му на установени задължения за ДДС общо в размер на 7034, 26 лв. и лихви в размер на 2632, 87 лв., в частта му на установени задължения за ДОО за осигурители а) за 2013 г. в размер на 17, 50 лв. и лихви в размер на 8 лева; б) за 2014 г. в размер на 68, 78 лв. и лихви в размер на 25, 30 лв.; В частта на определените задължения за ДОО самоосигуряващи се а) за 2014 г. в размер на 2218, 34 лв. и лихви в размер на 673, 32 лв.; б) за 2015 г. в размер на 1151, 01 лв. и лихви в размер на 232, 16 лв.; в) за 2016 г. в размер на 1820, 95 лв. и лихви в размер на 182, 62 лв., в частта на установените задължения за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. за вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер общо на 404, 67 лв. и лихви в размер на 145, 75 лв., в частта на установените задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица а) за 2014 г. в размер на 997 лв. и лихви в размер на 302, 61 лв.; б) за 2015 г. в размер на 517, 31 лв. и лихви в размер на 104, 34 лв.; в) за 2016 г. в размер на 818, 40 лв. и лихви в размер на 82, 07 лв., в частта му на установени задължения за УПФ за осигурители за 2014 г. в размер общо на 19, 90 лв. и лихви в размер на 7, 30 лева. М. Малинова е осъдена и в качеството на ЕТ "М. МАЛИНОВА - ММ" да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1919, 14 лева. М. Малинова твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касатора първоинстанционният съд не се произнесъл по всички доводи срещу оспорения акт, въпреки, че административният орган нарушил чл. 36, ал. 3 АПК и констатациите не се подкрепят от събраните доказателства, а вместо това ревизионното производство е объркващо, неясно и непоследователно. М. Малинова счита за неправилни констатациите за наличие на основанията по чл. 122 ДОПК. В КЖ са изложени подробни оплаквания във връзка с нарушение на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ. Малинова е омъжена за гръцки гражданин и центъра на нейните жизнени интереси е в Република Гърция. Оттук РЛ прави извод, че то не е местно лице на РБ, по силата на предвиденото в чл. 4 от Спогодбата между РБ и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане за доходите и имуществото. Малинова е формулирала оплаквания за неправилно допълнително определяне на задължения по ЗДДС, т. к. договорите за безвъзмездно ползване на МПС са достоверни и се ползват с доказателствена сила. Начисленията за осигурителни вноски са следствие от извършените корекции на декларирания счетоводен финансов резултат за процесните периоди, но изводите на съда били неправилни. В с. з. касационната жалба е поддържана от адв. Ядков, който е пледирал за нейното уважаване. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, обосновани от юрк. Николова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Възложено е извършването на ревизия на М. Малинова за определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, определяне на задължения за годишен авансов данък за доходите от дейност като ЕТ, определяне на задължения за ДОО за осигурители, определяне на задължения за вноски за здравно осигуряване за осигурители и ДПЗО - УПФ за осигурители. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по ал. 1, т. 2, т. 7 от кодекса. М. Малинова е регистрирана по реда на ДОПК в ТД на НАП София, офис Благоевград, с постоянен адрес в [населено място] и настоящ адрес в [държава]. Приходните органи са счели, че Малинова е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, неомъжена, с едно дете, родено през [година]. М. Малинова е вписана като ЕТ "М. МАЛИНОВА ММ" в търговския регистър на 11.11.2009 година. В качеството си на едноличен търговец лицето осъществява търговска дейност в два магазина за продажба на дрехи и кафе - бар "М. " в [населено място], намиращ се в наети помещения. Регистрирана е по ЗДДС на 17.09.2008 година. За 2013 г. жалбоподателят е подал приложение № 2, осчетоводени са получени доставки с предмет по фактурите - "дизел", "горива", "услуга - ремонт ходова част", "материали - ремонтни услуги". Приходните органи са преценили, че доставките не са свързани с основната дейност на търговеца, която е търговия с облекло и кафе - бар. На основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО е увеличен ФР, определена е данъчна основа по ЗДДФЛ, съответно допълнително данък със съответните лихви. В тази част РА е бил изменен. За 2014 г. жалбоподателката е подала приложение № 2, осчетоводила е получени доставки предмет "дизел", "горива", "смяна на авточасти", "стоки - авансово плащане". За тях също е прието, че не са свързани с основната дейност на едноличния търговец. При ревизията е констатирано, че декларираните нетни приходи от продажби в ГДД са по - малко от данъчната основа на продажбите, декларирани в СД за ДДС за 2014 година със 195, 20 лв., т. е. налице е неосчетоводен приход - оборот от ЕКАФП от м. 05. 2014 г. и на основание чл. 122, ал. 1 ДОПК е определена данъчна основа за облагане. За 2015 и за 2016 г. също са подадени приложения № 2 с осчетоводени доставки, за които е счетено, че не са свързани с основната дейност на ЕТ. М. Малинова е декларирала сключването на църковен брак в Република Гърция с А. Аламисис, баща на нейния син, роден през [година], но не са ангажирани доказателства за спазване разпоредбата на чл. 70 ЗГС. Приходните органи са направили съпоставка между получените доходи и извършените разходи от Малинова за всеки от ревизираните периоди и РА е изменен при административното обжалване. През ревизираните периоди едноличният търговец е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, но при ревизията е констатирано, че той няма такова право предвид разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС. М. Малинова е декларирала, че за процесните периоди не се е осигурявала в качеството си на упражняващ търговска дейност с ЕТ "М. МАЛИНОВА ММ", но е внасяла авансови задължителни осигуровки като самоосигуряващо се лице за инвалидност поради общо заболяване и старост. Като резултат от корекциите, имащи за последица нови, по - високи размери на облагаемия доход от стопанската дейност, е възникнало увеличение и в размера на осигурителния доход за периодите от 2013 до 2016 година, респективно изчислени са нови окончателни размери на дължими вноски за ДОО, за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице. Приходните органи са приложили чл. 6, ал. 9 КСО, чл. 4 НООСЛБГРЧ. В първоинстанционното решение са конкретизирани размерите за отделните периоди, както и в каква част е потвърден ревизионния акт. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка и след съвкупна преценка на доказателствата и доказателствените средства, административният съд е формулирал обоснован извод за неоснователност на жалбата. Доказани са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на кодекса. Приходните органи са преценили обстоятелствата съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 ДОПК при определяне на данъчната основа. На РЛ е връчено ИПДПО и са обсъдени събраните доказателства. Твърденията, че това е направено непоследователно и объркващо, е недоказано. Първоинстанционното решение е много подробно, видно е от неговите мотиви, че съдът е изпълнил изцяло задължението си за изясняване на делото и за формиране на изводи след преценка на събраните доказателства. Мотивите касаят всеки един от ревизираните периоди, всяко едно задължение по вид, размер и основание за неговата дължимост. Мотивите на съда са конкретни, за разлика от общите касационни оплаквания за нарушени права и несъобразени доказателства. В текста на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ е регламентирано, че местно ФЛ е лицето, което: т. 1. има постоянен адрес в РБ, т. 2. пребивава на територията на РБ повече от 183 дни през всеки 12 - месечен период, т. 3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, т. 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Безспорно установено е по делото, че М. Малинова има постоянен адрес в РБ, поради което само на това основание същата следва да се преценява като местно лице в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Освен това законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че центърът на жизнените интереси на РЛ е в РБ, т. к. същото осъществява своята дейност на територията на страната. В случая се касае за ежедневно осъществявана търговска дейност, съответно за полагане на труд в три търговски обекта, находящи се на територията на РБ за времеви период повече от 5 години. Не е установено Малинова да е местно лице на Република Гърция за да е приложима нормата на чл. 4 от Спогодбата между РБ и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Законосъобразно са определени задължения на жалбоподателката по чл. 48 ЗДДФЛ. Заключението по ССчЕ е обсъдено съгласно изискването на чл. 202 ГПК. Правилно с РА са установени задължения на жалбоподателката по ЗЗДС. Основната дейност на търговеца е търговия с облекло и кафе - бар, ЕТ не е притежавал МПС, а лекотоварния автомобил Ситроен Берлинго с ДРН Е 9764 КХ е собственост на сина на Малинова. Оттук се налага извода, че доставките по спорните фактури не са свързани с дейността на търговеца, а с друга дейност. Договорите за наем обосновано не са кредитирани при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства. Липсват доказателства за използване на МПС по конкретни маршрути, за конкретни стоки и за съответните разходи по тях. Освен това е установено, че Д. Аламисис е управител на "Невади" ООД и едноличен собственик на капитала на две други дружества, за които е логично да прави разходи. Очевидно е, че тези разходи не са във връзка с дейността на ЕТ "М. МАЛИНОВА ММ". Писмените доказателства за банкови сметки, събрани в касационното производство, се отнасят до лицето А. Аламисис, но не и до М. Малинова лично и в качеството й на ЕТ. Касационната инстанция споделя, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК, останалите мотиви на първоинстанционния съд, включително тези, касаещи допълнително определените вноски. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото искането на процесуалния представител на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1919, 14 лв. е основателно. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение