Определение № 36 от 20.01.2023 г. на ВКС по н. д. № 36/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1-ва от НПК. Образувано е съдебно производство – АНД № 2666/2022г., по описа на Бургаски районен съд, образувано по подадена жалба от Г. К. К. срещу НП № 38-0001298/15.06.2022г., издадено от директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе. Делото е прекратено с определение № 90/09.01.2023г., тъй като делото е изпратено от РС- Русе по подсъдност – прекратено АНД № 1173/2022г., определение № 568/21.07.2022г. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.44,ал.1-ва от НПК, съставът на ВКС да разреши възникналия спор, като посочва обаче, че териториално компетентен, съобразно доводите на съдията- докладчик от РС-Бургас, е не РС.Русе, а РС-Дулово, тъй като административното нарушение трае във времето и е прекратено по време на извършване на проверката, в района на РС-Дулово. Съставът на ВКС счете, че при така повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа жалбата срещу издаденото наказателно постановление, в съответствие със становището на прокурора от ВКП, е РС-Дулово. Основателни са доводите на съдията-докладчик от РС-Бургас, доколкото наистина нарушението е започнало на територията на РС-Бургас, траело е във времето и пространството, докато не е било прекратено с извършване на проверката в района на РС-Дулово. Наистина, страните по спора за подсъдност са очертани с повдигането му от съдията-докладчик от РС-Бургас и той е между този съд и РС-Русе. Процесуалната икономия обаче изисква този спор да бъде решен в полза на действителната териториална компетентност, както справедливо отбелязва в становището си прокурора от ВКП. Това се изисква и от своевременното решаване на делото, което неоправдано се е забавило във времето. Водим от горното и на основание чл. 36, ал.1 и 44, ал.1-ва от НПК, ВКС, I НО,