Определение № 645 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11867/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Н. С. и М. Т. С. и двамата действащи чрез процесуалният си представител адв. И.Георгиева, против определение №18387/30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8724/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е жалбата им е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Релевирани са твърдения за неправилност на определението и необоснованост, по които се претендира отмяната му и и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Държавен съдебен изпълнител - К. Даров, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на В.С. и М.С., в лично качество и в качеството им на представители на малолетните деца З.Н., К.Н. и Н.Н., подадена от М.М., против Постановление от 13.06.2024г. на държавен съдебен изпълнител при Софийски районен съд и е прекратено производството по адм. дело №8724/2024г. по описа на съда. За да постанови посочения резултат, административният съд приема, че жалбата е подадена чрез профила в ССЕВ от лице без представителна власт – М., който е адвокатски сътрудник на лишен от адвокатски права адвокат. Съдът е установил, че представеното по делото пълномощно, с което жалбоподателите потвърждават волеизявленията извършени от М.М. и го упълномощават да подава изявления чрез ССЕВ е прието, че не може валидно да бъде учредена представителна власт от страните в полза на адвокатски сътрудник от една страна, нито да валидират изначалната липса на такава. Така постановеното определение е неправилно. Представителството на страните пред административните съдилища в Република България в съдебния процес по обжалване на административни актове се урежда от нормите на глава пета от част първа от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, приложим по препращащата норма на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 28 от ГПК, дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия /каквото безспорно е подаването на жалба до съда/ лично, а съгласно чл. 30 от ГПК юридическите лица се представляват /т. е. извършват съдопроизводствени действия/ пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Когато тези лица не желаят или не могат лично да се ангажират с извършването на съдопроизводствени действия, каквито освен явяването в съдебната зала и словесното вземане на отношение, е и подаването на писмена жалба, поставяща началото на съдебния процес, те могат, на основание чл. 32 от ГПК да възложат извършването на тези действия, т. е да се представляват, от пълномощници, които са изчерпателно изброени в този текст от закона. Пълномощниците, според чл. 33 от ГПК, се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, като на основание чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия и преупълномощаване. Анализът на цитираните по-горе правни норми показва, а и по това няма спор в доктрината и практиката, че подаването на жалба до съда е процесуално /съдопроизводствено/ действие, което може да се извърши или лично от дееспособно физическо лице, което е страна по делото в това си качество, или е представляващо по чл. 30 от ГПК някое юридическо лице, или от упълномощено от такова лице друго физическо лице, но само от кръга лица, посочени изчерпателно в чл. 32 от ГПК. Настоящият съдебен състав, счита че съжденията на първоинстанционния съд относно приложението на разпоредбите на чл. 32 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по същество са правилни, но неправилно административния съд е прекратил съдебното производство без да предостави на страната възможност да отстрани порока на жалбата. Такива указания не са били дадени, а делото направо е прекратено. Съгласно чл. 158, ал. 1 АПК, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК, тя се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Според чл. 158, ал. 3 АПК жалбата се оставя без разглеждане, едва ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1. Първостепенният съд е следвало да остави подадената жалба без движение, като на частния жалбоподател бъдат дадени конкретни указания за отстраняване на констатираната нередовност, касаеща предствителната власт. Липсата на указания и с това лишаването на страната от възможност да отстрани порока на жалбата, представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че определението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия, При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по искането за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,