Определение № 50052 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1078/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 60163 от 31.03.2022г. в частта за разноските, като бъде отменено въззивното решение в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на 5140,80 лева и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която молителката М. С. е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 65,80 лева. Молителите поддържат, че с постановеното по делото решение предявените от тях искове са уважени в цялост, поради което на ответника не се дължат никакви разноски. Ответникът ЗК „Лев Инс” АД и третото лице - помагач Ф. С. Г. не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. С постановеното по настоящото дело решение № 60163 от 31.03.2022г., след частична отмяна на решение № 85 от 09.03.2020г. по т.д. № 761/2019г. на Пловдивски апелативен съд, II състав, са уважени изцяло предявените от ищците М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С. искове, като са им присъдени допълнително по 70 000 лева – обезщетения за претърпени неимуществени вреди, над присъдените с влязлата в сила част от въззивното решение. С решението си настоящият състав е присъдил на ищците направените по делото разноски за трите инстанции, както и е отменил въззивното решение в частта, с която М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С., са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД разноски по съразмерност за първоинстанционното производство в размер на 928,67 лева. Настоящият състав е пропуснал обаче да се произнесе по дължимостта на присъдените на ответника разноски за въззивното производство, както и по присъдените на ответника с първоинстанционното решение разноски по компенсация в размер на 65,80 лева, възложени в тежест на М. И. С.. С оглед уважаване на предявените от ищците искове в пълен размер на ответника не се дължат разноски по делото за първоинстанционното и за въззивното производство. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която М. И. С., лично и като родител и законен представител на Я. М. С. и Л. М. С., и Т. М. С., действаща със съгласието на майка си М. И. С., са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД разноски по съразмерност за въззивното производство в размер на 5140,80 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която М. И. С. е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по компенсация в размер на 65,80 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,