Определение № 1139 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 612/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от К. Н. ВЕСТ АС и Б. Е. ФЙЕЛДХАЙМ частна жалба срещу определение № 456 от 13.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 568 от 2023 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за допълване в частта за разноските на постановеното по същото дело определение № 415 от 17.11.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 евро. В частната жалба се твърди, че неправилно е било прието от съда, че списъкът за разноски и доказателствата за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение не са били представени с отговора на частната жалба, въпреки наличието на доказателства за обратното. В писмен отговор от 07.02.2023 г. ответниците по частната жалба Г. С. Б. и В. Г. Б. оспорват същата. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено и да им се присъдят направените разноски за адвокат пред ВКС. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение след като взе предвид становищата на страните приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд по чл.248 ГПК, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение от 13.12.2023 г. въззивният съд е отказал да допълни в частта за разноските постановеното от него въззивно определение № 415 от 17.11.2023 г. за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото. Мотивите на въззивния съд да остави без уважение молбата на ответниците за присъждане на разноски за адвокат по въззивното дело в размер на 2 500 евро са, че ответниците не са представили списък за разноски и документи, удостоверяващи плащането на тези разноски до датата на произнасянето на съда по частната жалба. Според съда, такъв списък и доказателства са били представени едва с молбата по чл.248 ГПК за допълване на определението от 17.11.2023 г. в частта за разноските. Неправилни са мотивите на въззивния съд, че молбата за допълване на определението от 17.11.2023 г. в частта за разноските е неоснователна, тъй като ответниците по въззивната частна жалба не са представили списък за разноски по чл.80 ГПК. Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на списък за разноски не е основание за отказ да се допълни определението в частта за разноските. Само когато се касае за изменение на съдебен акт в частта за разноските, представянето на списък за разноски по чл.80 ГПК е от значение за допустимостта на молбата за изменение. Правилни са обаче мотивите на съда, че липсата на доказателства за направени такива разноски към датата на произнасянето на въззивния съд по частната жалба е основание да се откаже допълване на постановеното от въззивния съд определение в частта за разноските- т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, след като е констатирал, че до постановяване на определението му от 17.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 568 от 2023 г. са липсвали доказателства за направени от ответниците по въззивната частна жалба разноски за адвокат, въззивният съд правилно е приел, че не е налице непълнота на постановеното от него определение от 17.11.2023 г. в частта за разноските и съответно, че това определение не следва да бъде допълвано по реда на чл.248 ГПК. Фактът, че в отговора на частната жалба изрично е посочено, че към него се представят доказателства за заплащането на такива разноски, сам по себе си не доказва, че такива доказателства са били действително представени. Жалбоподателите не твърдят, а и не представят доказателства затова, че към отговора на частната жалба е имало представени доказателства за направени от тях разноски за адвокат, но тези доказателства не се намират по делото, тъй като са били изгубени или унищожени не по тяхна вина. Поради гореизложеното обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение