Определение № 196 от 22.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 745/2020 г.

Производство по чл. 122 ГПК. С определение от 28.05.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 14 855/2016 г., пред Върховен касационен съд е повдигнат спор за подсъдност с Апелативен съд София относно компетентността да бъде разгледана молба за освобождаване на внесена по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК парична гаранция Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото, намира следното: По в. ч. д. № 6114/2016 г. на Апелативен съд София е постановено определение № 4335/22.12.2016 г., с което е отменено определение от 29.11.2016 г. по гр. д. № 14 855/2016 г. на Софийски градски съд и е допускано обезпечение на бъдещи осъдителни искове, предявими от В. Т. Л. срещу „Енергийна финансова група“ АД, за заплащане на сума в размер 1 130 217, 69 лв. и неустойка в размер 129 167, 73 лв. при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 80 000 лв. по сметка на Софийски апелативен съд. С молба от 31.10.2019 г. В. Т. Л. е поискал освобождаване на внесената по обезпечението парична гаранция. Произнасянето по нея е породило спор за подсъдност между Софийски градски съд и Апелативен съд София. Настоящият състав на съда изцяло споделя съдебната практика по приложение на чл. 402 и 403 ГПК, вр. с чл. 122 ГПК, която приема, че компетентен да се произнесе по молба за отмяна на обезпечение и освобождаване на внесена в рамките на обезпечителното производство парична гаранция е съдът, който първоначално е бил сезиран с искане по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. Фактът, че определението на сезирания съд е било обжалвано и по реда на инстанционния контрол то е било отменено, не обуславя компетентност на въззивната инстанция да се произнесе по искането с правно основание чл. 403 ГПК. Компетентността му е изчерпана с постановяване на въззивния акт. Без правно значение се явява фактът по чия сметка е внесена паричната сума на гаранцията, доколкото разпоредбата на чл. 82 ГПК гласи, че внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, на която са станали изискуеми, а чл. 361 от Закона за съдебната власт предвижда, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и представлява част от държавния бюджет, т. е. бюджетът на съдебната власт е единен и част от държавния. В изложения по - горе смисъл са постановени и следните актове: определение № 591/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 450/2009 г. на I ТО, определение № 59/2013 г. по ч. гр. д. № 1034/2013 г. на II ГО, определение № 463/01.07.2013 г. по ч. т. д. № 1153/2013 г. на II ТО, определение № 678/2013 г. по ч. т. д. № 3409/2013 г. на II ТО, определение № 444/2013 г. по ч. гр. д. № 5268/2013 г. на I ГО, определение № 153/2014 г. по ч. т. д. № 330/2014 г. на II ТО, определение № 616/2017 г. по ч. т. д. № 2811/2017 г. на I ТО, определение № 336/2017 г. по ч. т. д. № 338/2017 г. на I ТО, които изцяло се споделят от настоящия състав. Следователно, компетентен да се произнесе по молбата на В. Т. Л. с правно основание чл. 403 ГПК е Софийски градски съд, на когото следва да бъде изпратено делото. Софийски апелативен съд би бил компетентен само в случай на първоначално произнасяне по реда на чл. 389 ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 122 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС